Луна Ченере е ярък представител на младото поколение хореографи от Италия. Родена в Неапол, тя завършва своето образование в SEAD – Академия по експериментален танц в Залцбург (Австрия). Сертифициран преподавател по съвременен танц, тя не спира да твори и живее между Италия и Белгия.
На 3 октомври от 20:30 ч. в Дом на културата “Борис Христов” тя ще представи соловия си спектакъл КОКОРО, веднага след експерименталния танцов спектакъл FreeSteps: Body Scenes. Двата спектакъла могат да се гледат с общ билет за зрители над 18 години.
"Кокоро" е японска дума, която може да се преведе като "вътрешно същество" и се свързва тясно с ума и сърцето. В спектакъла тялото се превръща в прожекционен екран на емоции, спомени и илюзии, а плътта губи формите и очертанията си.
Луна Ченере ще представи "Кокоро" на 3 октомври в Дом на културата "Борис Христов", Пловдив, в рамките на ONE DANCE WEEK. Броени дни преди събитието се срещнахме с италианската хореографка и си поговорихме за тялото, танца и предстоящото й гостуване.
Здравей, Луна. Благодаря за това интервю. Защо избра да танцуваш професионално? Кая е най-голямата сила на това изкуство?
Здравей, благодаря за въпросите. За мен танцът е път на изследване и познание - не само за мен самата, но и за онези неща, които не могат да видят или пипнат. В началото избрах изпълнителските изкуства, защото в тях открих начин на себеизразяване. Така че първоначално това беше основна причина.
Забавлявах се и ми харесваше да следвам това силно увлечение, тази страст, която всъщност изисква строга дисциплина. С времето разбрах, че дисциплината и ежедневната практика ще оформят не само тялото, но и съзнанието ми - и че точно това е ключът, който ще ми позволи да търся по-дълбоко, ще ми даде възможност да избера коя искам да бъда. Днес танцът за мен е преживяване без край, което обхваща целия ми живот. Изживявам света чрез него.
Създаваш уникален танцов език от движения, философия, чистота от предразсъдъците и колективните илюзии. Ще ни разкажеш ли повече за хореографските си практики, артистични намерения и за пътешествието към този нов движенчески език?
Процесът започна с криза. Етимологията на думата „криза“ се свързва с раздяла, избор и промяна на дадено състояние. Направих промяна в живота си, в начина, по който си го представях, а това се отрази и на творческата ми кариера. За целта трябваше да оспоря представата къде искам да бъда и какво искам да правя, да предизвикам съзнателните си решения. Открих, че не искам да вярвам във всичко, което знаех за своя културен произход. Веднага пренесох всички тези въпроси в репетиционното студио и започнах да работя върху тях. Пътят не беше лесен и аз все още не знам как да го следвам.
Солото КОКОРО е едва началото. Не знам дали това може да се смята за нов начин на изразяване, но ще съм благодарна на живота, ако един ден имам озарението да създам нов език на общуване. Засега съм концентрирана в това да оформя и изчистя своята танцова практика, за да бъде по-разбираема. Накратко – с импровизацията търся завършени движения. През по-голяма част от времето позициите са взискателни или действието е такова, така че трябва да продължа, за да разбера накъде да тръгна, започвайки от ясна точка на тялото и рамки на пространството. Всеки път, изваждам по нещо или променям нещо в хореографията. Осъзнавам, че не винаги е необходимо. Звучи просто ... но всъщност не е.
В Пловдив ще представиш соловия си спектакъл КОКОРО. На сцената ще имат само един костюм – твоята кожата, а публиката ще може да погледне през голото ти тяло?? Как стигна до идеята да разрушиш общата представа за човешкото тяло? Колко време отне създаването на спектакъла?
Приложих концепцията за криза върху себе си. Разбрах, че никога няма да има само един отговор или само една истина. Опитах се да наблюдавам колко сложна е реалността. Това търсене навярно ще продължи през целия ми живот. Защото дори голото тяло може да бъде по-сложно за тълкуване, отколкото си представяме. Да, в тялото има природни елементи, но също така в него и с него носим собствената си история и историята на културата си. Всяка култура създава ценностна система, а също и символи, които всички можем да разпознаем. Символи, които не се отнасят към реалността, а към нещо много по-абстрактно. Приказките и легендите също влияят върху нашите интерпретации на фактите, а след като ние сме ги създали, те неизменно носят човешка прилика.
Опитах се да деконструирам действителността като деконструирам себе си. Отне ми две години.
КОКОРО е покана да видим тялото извън неговата форма, функция, значение. Наистина ли можем да мислим за тялото извън всякакви категории? Какво можем да направим по този въпрос?
За да се мисли извън категории, е нужна непрестанна практика. Вярвам, че всеки артист се бори с това, за да върви напред. Това, което можем да направим, е да бъдем отворени, вдъхновени и креативни.
Коя част от човешкото тяло те вдъхновява най-силно?
За мен няма част, която да е по-вдъхновяваща от друга. Вечният въпрос е как тялото се движи и защо.
Казваш, че докато танцуваш, не си Луна. Че изчезваш на сцената. Трудно ли е да избягаш от себе си пред очите на публиката?
Това също е въпрос на практика. Вид медитация. Понякога може да е трудно, особено във времето, в което живеем. Днес сме пренаситени от информация, изпитващи истерична нужда от комуникация. Да бъда заобиколена от тишина, или по-добре - да създавам тишината вътре в мен - това целя да постигна.
КОКОРО е първият ти солов спектакъл. Каква е разликата с груповите постановки?
Разликата, казано от личен опит, е във вниманието. Изпълнявайки соло, аз следвам своето темпо и водя зрителите на пътешествие на сцената. В група вниманието се разсейва, защото всеки трябва да е наясно с това, което правят другите, с времето, което създаваме заедно. Слушам и общувам с останалите танцьори чрез самото изпълнение. Така то се превръща се в колективно пътешествие.
Какъв е мечтаният ти проект?
Искрено казвам, че нямам проект - мечта. За мен е сбъднат сън да правя това, което правя в момента. Ако мисля за бъдещето и бъда отворена към всеки възможен сценарий, то е възможно да чертая проекции напред. Не спирам да мечтая и си позволявам да мечтая смело. Надявам се да продължа да бъда вдъхновена и да взимам правилните решения. Така ще мога да творя неща, които други могат да определят като "проект-мечта".
Гледайте КОКОРО на 3 октомври от 20:30 ч. в Дом на културата "Борис Христов". Спектакълът е за зрители над 18 години. Билети ще намерите на касите на ЕasyPay и онлайн в мрежата на EpayGo.
Снимки: Federica Capo
ONE DANCE WEEK се организира от Фондация ЕДНО за култура и изкуства и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Фестивалът е подкрепен от Министерството на културата на Република България.
