Само ако се променяш, можеш да останеш същия. Само ако се движиш, можеш да останеш, където си.
Авторката на „Освободи живота си” пристигна отново в София по повод премиерата на бестселъра „Толкова различен живот”. Срещата с Лучия Джованини се състоя вчера на 29 юни от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, но преди това тя даде интервю за Iwoman.bg, в което сподели тайните на щастието, любовта и живота.
Може ли човек да се научи на щастие?
Категорично да. Щастието е способност и тя може да бъде развита. Да бъдем щастливи не означава че трябва да сме вечно усмихнати. Болката е емоция, като радостта. Трябва да се научим да приемаме целия спектър от емоции. В такива моменти трябва да търсим дара, това което животът ни подарява в този момент, защото във всеки момент и в моментите на страдание има нещо за нас. Което не заличава болката, но постепенно тази болка се трансформира. Болката и нещастието са като тренировка, по време на която тренираме мускулите си. Болката ни помага да тренираме емоциите си.
Попречи ли еволюцията на човешката душа?
Вярвам, че технологиите не се развиват наравно с мъдростта. И ни води към един живот, в който все повече тичаме, все повече се развиваме, но в материална, а не емоционална насока. Отидохме на Луната, но не познаваме съседа си.
Кое е първото, което трябва да кажем на човек, който се чувства тъжен и е в беда?
Достатъчно е да му се каже: „Аз съм тук и съм тук за теб.“, защото в моменти на страдание и на загуба човек има нужда да преодолее мъката и може би няма нужда от толкова много думи. Би могло само да му се каже: "Аз съм тук – до теб съм!"
Каква е разликата между вината и съвестта?
Вярвам, че разликата е в това първо да разберем, че сме сгрешили и да направим нужните стъпки там където е възможно да коригираме грешката. Като обаче имаме предвид, че като човешки същества е нормално да грешим. Това е най-добрият и единствен начин да се учим – като грешим. Всички ние се учим да бъдем родители, дъщери и синове, партньори, приятели, това го учим, никой от нас се ражда научен. И в процеса на учене допускаме грешки и това е съвестта. Докато чувството за вина води до болка, защото не приемаме да сгрешим и това ни довежда до ярост, което от своя страна води до наказание. Ние се самонаказваме.
Какво е за Вас любовта?
Да се чувствам вързана с вселената, свързана с всичко добро. Връзка с нещо, което е над нас, което води до отваряне на сърцето.
Каква е вашата тайна за красота?
Аз съм веган. Освен това всеки ден правя физически натоварвания в продължение на 15 мин. Не е задължително да е йога, когато имам време дори опитвам на фитнес. Също така медитирам поне 10 мин. на ден.
Отдавате голямо значение на любовта към животните
Това, което причиняваме на животните ние човешките същества е нещо ужасно. Ние ги третираме като предмети, отнасяме към тях като към неживи същества. А те са като народи от друг вид, имат емоции, разсъждават. Животните са тук, за да ни учат на любов, на безусловната любов.
На 28 юни Турция преживя поредния атентат. Какъв е Вашият коментар за ситуацията в Европа?
Вярвам, че има много политика в това, което се случва. Зад всички тези неща стоят политически решения, не казвам че самите политици го правят, но те дърпат конците и вярвам че е време за една революция от долу, за да им се покаже на тези политици, че така не може.
Следващата книга, която се очаква да излезе у нас на Лучия Джованини е "Заслужавам най-доброто" за силата на женската мисъл.
Интервю на Евгения Гигова
