Всеки българин, изучавайки творчеството на Иван Вазов в гимназията, е чувал поне един от слуховете, витаещи около персоната на Патриарха на българската литература. Без да си кривим душата, по-голямата част от тези "предания" са свързани с любовните похождения на Вазов. Малцина обаче са наясно, че има само една жена, от която авторът бил буквално обсебен, при това не за месец-два, а за цели 16 години!
Евгения Бончева е родена през 1877 г. в Самоков. След преместването на семейството ѝ в София, Евгения постъпва в престижната Софийска девическа гимназия, а една от преподавателките ѝ е самата Мара Белчева. Уви, Евгения не успява да продължи образованието си в Загреб, защото се омъжва твърде млада. Нейният избраник е първият дипломиран български стоматолог, д-р Михаил Елмазов.
Скоро семейството се сдобива с двама сина, но Евгения продължава да се влече силно от литературата и изкуството. Около двойката гравитират редица български интелектуалци, сред които Стоян Заимов, Адриана Будевска, звездата от Народния театър, Никола Георгиев, главният редактор на в."Народно единство". Евгения се престрашава да пише, подкрепена от съпруга си, и публикува няколко разказа. Тогава за пръв път се подписва с псевдонима Евгения Марс. През 1906 г. Михаил Елмазов кани Вазов в дома си и това бележи началото на едно много силно приятелство, но и на една невъзможна любов!
ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: ЯНА ЯЗОВА И АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ
Всеки четвъртък и всяка неделя поетът посещава дома на своя приятел и взема участие в Литературния салон на неговата съпруга. Този дом привлича не само Вазов, но и неговата сестра Въла, както и племенницата му Събка. Изпитал доста удари от съдбата след раздялата си със сприхавата Атина Болярска, поетът намира успокоение и уют край Евгения Марс.
Евгения се вслушва в редакторските му съвети, макар че най-хубавите си разкази написва след смъртта на Вазов. От своя страна, поетът усеща сили за творчество, тъй като новата му муза присъства в ежедневието му. На нея той посвещава над 70 стихотворни творби - в това число и прочутия си стихотворен цикъл "Люляка ми замириса". 70-годишният поет стига дотам, че подарява на възлюбената си "Сребърна лира със златен венец и позлатена панделка". Тя му е присъдена през 1895-а от юбилеен комитет по повод неговата 45-а годишнина. Ювелирното произведение е хибрид между лавров венец и ореол, а върху всяко от сребърните листенца е гравирано заглавие на негово произведение.
Истински тежки времена настават за Евгения Марс след кончината му. И слуховете дали е починал върху нея, или върху кушетката, на която си отдъхвал след обяд са най-белите ѝ кахъри. Мъжът ѝ се разболява, тя трябва сама да храни и децата, и него. В пристъп на отчаяние решава да продаде на Народната библиотека златния венец, подарен ѝ от Вазов и тогава цялата омраза се излива върху нея. Най-злостна е Ана Карима, която дори е осъдена за клевета, но след това помилвана от Цар Борис III.
Тревогите обаче се отразяват пагубно на Евгения, заболява от остър миокардит и на 26 септември 1945 г. умира в дома си, заобиколена от близки и приятели.
