Димитър Талев е най-малкият от децата на Тале Палислама. Баща му бил кротък човек и вещ майстор ковач на кантари, които приготвял за износ и издържал семейството си без никакви лишения. Майката на Талев пък била доста налагаща се жена, но към Димитър тя проявявала неописуема нежност като най-малък.
След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и по философия. Следва по един семестър в Загреб и Виена през 1920 – 1921 г. После изучава и завършва славянска филология в Софийски университет през 1925 г., където слуша лекции при професорите Иван Шишманов, Йордан Иванов, Боян Пенев, академик Михаил Арнаудов. Те искат да го привлекат като научен работник, но той решава, че неговото поприще е писателството.
ЛЮБОВНИ ХРОНИКИ: КЕМАЛ АТАТЮРК И МИТИ КОВАЧЕВА
Заради политическата несигурност през 30-те години на 20 век работата му изисква голяма предпазливост. За щастие, жена му, Ирина Станишева, с която са заедно още от гимназията, му е голяма подкрепа в смутните времена, касаещи Македония в онези години. През 1944 политиката на България по македонския въпрос се променя изцяло и започва македонизация на Пиринския край. Талев е заклеймен като „фашист“ и „великобългарски шовинист“, изключен е от Съюза на писателите и е лишен от правото да участва в обществения и литературния живот. През същата година е арестуван и отведен в лагер.
През четирите години, докато Талев е по концентрационни лагери, жена му Ирина, която тогава е 30-годишна, невероятно красива жена, работи като тъкачка в една фабрика за килими извън града, за да изхранва двете си деца. А когато не е на робота, ходи по затворите и търси начини да изпрати храна на мъжа си. Ирина е изключително жертвоготовна. Превъзмогва дори и майчиния си инстинкт, за да се грижи за мъжа си в затвора. Двамата им сина често гладували, ходели боси, защото всички пари отивали за лекарства и малко храна, която да бъде изпратена на Талев.
Благодарение на своето добро сърце и безкрайна любов, Ирина успяла да спаси съпруга си. Макар неговите другари в лагера да го пазили от физически труд и да му давали допълнително храна от своите порции, великият белетрист е бил много болнав и на ръба на силите си. Освен че едва виждал, той страдал от язва, белодробни проблеми и какво ли още не. Ирина карамелизирала бучки захар и слагала натрошените парчета в буркани, върху които лепяла етикети от близката аптека. После изпращала бурканите в лагера, за да подсилва съсипания от глад и болести организъм на Талев.
След като го освобождават от лагера „Куциян“, следва нов удар – принудително изселване в Луковит. Не му дават никаква работа, а за тежък физически труд не го бива. Препитанието пада върху плещите на жена му Ирина, която отново показва боен дух и готовност да се бори за семейното щастие. От цялата фабрика за килими, нейната работа е най-черната – да изнася на гръб огромните чували с парцали. Заплащането е нищожно и стига колкото за малко фасул, праз и ориз през зимата. Понякога добри съседи носят яйца или питка за децата.Така до 1952, когато един ден пощаджията му връчва значителна сума. Позволено му е да се върне в София. Успява да напише известната си тетралогия.
Ирина до самия край остава предана жена, която непрекъснато повтаря, че когато има голяма любов, винаги стават чудеса. Но когато мъжът ѝ умира през 1966, една я спасяват, защото се срива психически.
