Всички четем, говорим и гледаме с интерес новите модни тенденции, ревютата на известни брандове, но все по-рядко обръщаме поглед към „задкулисието” в тази индустрия. Днес обаче завесата ще повдигне Лора Джийн, която стои зад бранда LORA GENE. Лора е успешен предприемач, базиран в Лондон, с международен опит в модната индустрия. Иновативен, високоефективен и ориентиран към резултатите човек, който „завърта цикъла на живот” на всяка дреха, която гордо носи етикета й.
Lora Gene е бранд, който съчетава концептуално мислене, внимание към детайла, качеството и изработката, но и грижа към околната среда. Как започна това пътешествие в света на модата?
Като бранд съществуваме от цяла декада, но претърпяхме промени и се надявам за добро. Започнахме през 2010 и от позицията на времето осъзнавам, че представата ми за индустрията е била доста наивна. Осъзнавам също и много грешки, което вероятно е нормално, но аз дълбоко вярвам във възможността на човешката природа да еволюира и създава по-добри неща на базата на опит и разбиране. Историята винаги има нужда от контекст.
С други думи, ако е било нормално да произвеждаш десетки хиляди бройки от продукт преди години, сега е време да се замислим, предвид все по-сериозната опасност от глобалното затопляне и колко много модата е „виновна“ за процесите на замърсяване.
През 2014/15г стигнахме до обеми на производство, които ме накараха да се замисля колко е реалистично един сравнително малък бизнес да увеличава производството си толкова бързо. И ако ние го правим, какви са обемите на големия бизнес? Колко цапаме всъщност, къде отиват всички тези хиляди поли, ризи и дрехи, които произвеждаме всеки месец?
Реших, че е време да направя промени. Последва пауза и от бизнес, който продаваше на едро и имаше мрежа с агенти в доста страни, се превърнахме в бранд, обслужващ клиента директно (direct to consumer). Стратегическото решение зад тази промяна е с цел да правим „по-добри, по-малко, с повече внимание“ продукти, които можем да ползваме по-дълго. Това изисква средата днес и смятам всеки разумен и модерен човек следва да е в синхрон с нея.
Защо трябва да загърбим „бързата” мода и да се насочим към „бавната”?
Причините са много, но мисля има 2, които са най-ярки и дават повод за размисъл - обемите (съответно къде отиват всичките тези дрехи) и цените на дрехите в „бързите“ брандове. Ще ви дам пример.
Една от най-достъпните марки на европейския пазар произвежда около 400 000 хиляди облекла на ден, около 10-12 милиона на месец, 3 милиарда на година. Това е официална информация от края на 2019 година. А всички останали марки? На фона на близо 8 милиарда души на планетата, от които само 10% могат да си позволят консумация на дрехи… Къде отива цялото това нещо? Математиката не лъже. По-малко от 1 % от тези милиарди облекла се рециклира.
КАКВА Е ИСТИНСКАТА ЦЕНА НА МОДАТА?
Другата изключително логична причина да загърбим „бързата” мода, е заплащането на труда на всички хора по веригата и как е възможно тениска да струва 5 евро на редовна цена? За да обясня нагледно, ще дам абсолютно прозрачна цена на правенето на една такава в България (където много брандове произвеждат).
1 метър трикотаж от средно качество струва около 6-8лв. Цената за изработка е средно също толкова. Има малко странични разходи от порядъка на 2-3лв за конци, етикети, транспорт и други. Без да изпадам в повече подробности, да приемем, че тази цена спада на 50%, когато се произвежда голямо количество. Извън производствените разходи, тези бизнеси плащат наем на магазин, логистика, маркетинг, а трябва да генерират и печалби. Отговорът на уравнението е, че се плащат жълти стотинки за труд. Особено в Азия и Индия. Може би помните случая „Рана Плаза” от 2013 година, където фабрика в Бангладеш се срути и уби над 1000 човека. Искаме ли дрехите, които носим да са отговорни за смъртта на хора? Искаме ли те да тънат в мизерия, защото на нас не ни стигат 5 тениски годишно? Аз мисля, че е време да започнем да осъзнаваме, че ние като консуматори и потребители притежаваме огромна сила, защото в крайна сметка ние сме тези, които имат последната дума какъв продукт да подкрепим.
Кой беше катализаторът при вас? Искрата, която запали страстта към устойчивост?
Хората най-вече, но и лицемерието в индустрията. До ден днешен едно от нещата, които ме влудяват, е привилегията на т.нар. „модерен човек”, привилегията му да бъде надменен и дори зъл, защото има възможност и разполага със средства да е по-добре облечен. Това е доста архаично като мислене. Аз смятам, че модата е отражение на света, в който живеем. Тя е политика, начин на мислене и може да инспирира и гради, тя е красота, естетика и изкуство в голяма част от формите си. Дрехите са едно от нещата, които носим най-близо до нас ежедневно, те трябва да носят позитиви за всички участващи в процеса, не само за дизайнерите и пресата.
И днес, тази индустрия, повече от всяка друга, има нужда да стане по-човешка. В тази връзка най-големият катализатор е нуждата от „чупене на стандарти”, нормализирането е належащо. Plus-size наричаме дрехите за по-едри жени, защо обаче не наричаме тези за по-слаби Minus-size? Това са социални конструкти, които е време да отпаднат.
Кои са предизвикателствата, които срещате ежедневно?
Откъде да започна Предизвикателствата в бизнеса са много, в модния - още повече. Най-сериозният проблем за момента е в това пренасищане на пазара и нуждата да бъде контролиран растежа. Необходима е промяна на целият бизнес модел, при това спешно.
Другите предизвикателства са основни свързани със сексизма и това да бъдеш жена-лидер днес. Много често се налага да работиш 3 пъти повече, отнема повече време, за да накараш някого да чуе това говориш, защото той е убеден, че ти си просто „мацка, която прави дрешки‘‘.
Състезанието за най-ниска цена, най-голямо намаление и най-пълен гардероб напълно разрушиха представата ни за стойност. Каква е истинската цена на модата?
Истинската цена на модата е доста по-висока от това, което сме готови да платим за нея в момента. Но все пак, нещата се променят и аз вярвам, че ще стане по-разумно в идните десетилетия, но това са процеси които отнемат време. За съжаление, време, което ние нямаме.
Време да променим начина, по който виждаме поредното прекрасно кашмирено палто - зад него стоят стотици хора и всички те трябва да бъдат заплатени добре, уважавани за труда, който полагат. Дизайнер без шивачка и технолог е като пилот в симулационна кабина. До креативността седи занаята и той е кръвта на тази индустрия, която в момента кърви отвсякъде. Време да излекуваме раните от „бързата мода‘‘ и да върнем стойността на добрата дреха, където ѝ е мястото.
