Лилия Гелева е сред рядката порода млади театрални актриси, които стоят еднакво добре и в драматични, и в смешни роли. Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов, играе в около 20 спектакъла и непрекъснато е гладна за още. Не се страхува от никое предизвикателство - колкото по-необикновен е експериментът, толкова по-добре.
Събуждам се с усмивка. Веднага си пускам музика и правя кафе. Иначе се е случвало Годо да хвърли топче върху лицето ми, за да стана... (смее се) Една от алармите ми е кучешки лай - така се подсигурявам, че Годо също ще се разлае и аз най-накрая ще се събудя. (смее се)
Не мърдам от вкъщи без телефон, тютюн, шапка и слънчеви очила. Обичам да си свивам цигарите сама, много ми харесва този малък ритуал. За мен вкъщи може да е навсякъде, където усещам вътрешен комфорт. Опитвам се да запазя това състояние през деня.
Няма нещо, за което да съжалявам. Наистина.
Умирам от срам, когато забавя да върна някоя книга или когато много мисля, а не действам. Или когато трябва да говоря от първо лице, ед. ч. Тоест - на сцена ми е по-комфортно, отколкото в живота, защото съм зад нещо друго и едновременно с това съм самата себе си.
Все си повтарям, че по-малко трябва да се говори и повече да се действа. Повтарям си още, че всичко зависи от мен. Не вярвам в предначертаните неща. Убедена съм, че всичко зависи само от действията ми. Освен това вярвам, че когато са направени с добра мисъл, нещата обикновено се случват по най-добрия начин.
