Марта я наричат роднините и приятелите. За феновете тя е Laylla Dane. Решава да се занимава сериозно с електронна музика, като първоначално получава подкрепата на приятелите си Наско и Чавдар (обещахме и споменахме). Това е преди повече от 10 години, през които вършее по клубове като Toba&Co, Chervilo, Culture Beat, а от известно време и в Берлин, където се премести заедно с колегите си от Off the Record преди година.
Събуждам се с маниер на професионален ленивец. И чай.
Не мърдам от вкъщи без пръстен.
Никога не закъснявам да извия глас на тема analogue vs digital. Носителят не е по-важен от самата музика. Плочите обаче са по-шик и (в повечето случаи) издават емоционална привързаност към селекцията.
Все си повтарям, че е прeкрасно да поддържам(е) позитивна настройка за настоящето и бъдещето. И в този ред на мисли вярвам, че състоянието на клубната ни сцена и култура ще се подобри. Била съм на партита в България, които по атмосфера, музикална стойност и ниво на обноски на посетителите не отстъпват на същите в Берлин, Букурещ или Ибиса. Разликата е в мащаба, засега.
Идеалната вечер е прелюдия към идеалната сутрин, идеалния следобед, докато цикълът се затвори в идеалната неделя.
Обикновено съм в търсене на нови парчета.
Никога не танцувам без да слушам.
Падам си по музикални съкровища, плочи, пътувания, летища, заведения, в които първо е обърнато внимание на озвучаването, а после на интериора.
Велико е всеки път, когато разни симпатяги идват да си споделят аргументираното мнение за сета, който съм направила.
Влизам в огъня заради принципите си!
Дойде ми до гуша от нетърпеливци. Маркетингът ви лъже! Нищо не става отведнъж.
Не казвам на никого, че траковете, които най-много ми харесват, често не ми правят впечатление при първо слушане. Любовта от първо ухо отстъпва пред продължителният опознавателен процес.
Под леглото ми има архив с флаери, касетки и CD-та с техно сетове и други рейв артефакти.
Страшно се изложих, когато един път се прибирах от пощата с чисто нова поръчка с плочи. Минах през пекарната и, докато набутам хляба в торбата, оставих пратката на някаква маса. Тръгнах си без плочите за мой пълен ужас.
Майка ми често ми казва: „виж как ми е цъфнало цветенцето”.
Искам да остарея..., ама друг път.
Правя се на луда, когато наоколо няма луди.
Скачам на бой, когато някой се дотътри да ми дава съвети какво да пускам. Въпреки че отдавна не се е случвало, дори в България. Публиката помъдрява!
Бих се сбила с някой симпатичен младеж...
Убивам за нищо на света.
Не си позволявам да се намесвам на диджея, който свири, ако му се получава, т.е. ако е навлязъл във фаза по-малко мислене, повече усещане. С други думи: не се дръж с хората, както не искаш те да се държат с теб.
Заспивам на тихо.
Текст Ивайло Александров, sofialive.bg / Фотография Славея Йорданова
