Обичаме хората, които могат да погледнат себе си сякаш отстрани и да се надсмеят на грешките и понякога откровено глупавите си решения. Въобще, самоиронията е ключова за оцеляването ни като хора, а още повече като майки. Неда Малчева, любима карикатуристка на съвременните БГ мами, определено знае това! Ето какво ни сподели тя.
Здрасти, Неда! Ти си една от най-търсените художнички по нашите географски ширини. Може ли да започнем от начало и да ни кажеш как стартира?
Здравейте! Не знам откъде да започна, може би от това, че цял живот съм рисувала - първо любителски, после в училище, университет, докато не започнах да го превръщам в професия. Всичко се случи толкова отдавна, че вече дори не помня детайли. След раждането на първото ми дете започнах да работя на свободна практика от вкъщи, тъй като това ми даде възможност да поемам интересни поръчки, да работя по всяка част на денонощието и да не се чудя как да взема болничен, ако детето се разболее. Това си има и добрите, и лоши страни, разбира се. За тази цел на човек му трябва истинска мотивация и огромна организация, която и до ден днешен на мен ми липсва сериозно!
Малко по-късно създадох страницата Неда Малчева, която с времето се превърна в това, което е сега. Не съм вярвала, нито съм планирала да постигна това с нея, просто се случи постепенно, а резултатът за мен е изнендаващ.
Помниш ли живота си преди децата? Какъв беше?
Честно казано, всичко преди децата ми е едно бяло петно, имам чувството, че цял живот съм по майчинство, че се казвам „Мамо” откакто съм се родила. Помня единствено хубавото усещане, че мога да си взема душ на спокойствие и да изляза някъде спокойно без да досаждам на майка ми.
Истината е, че като се върна назад, усещам този момент като една празнота. Може да звучи банално, но децата наистина запълват и осмислят живота ми. Толкова съм калцирана с тях, което до някъде не е добре, че остана ли без тях и се въртя като муха без глава. Е, това, разбира се, става след момента на дълбокото отдъхване и няколко часа наслаждаване на тишината.
Как се справяш с жонглирането с три деца?
Не се справям! От време на време изтървам по някоя топка. Вкъщи е разхвърляно, мивката ми е пълна с чинии, но това май е в реда на нещата. Истината е, че подобно начинание изискава подкрепа, която за щастие аз имам и въпреки всичко е трудно. Трите деца, особено ако са на различни възрасти като моите, са си чисто предизвикателство. Аз разполагам с един тийнейджър, едно шестгодишно и едно в периода на „ужасните две”, както го наричат. Все някой се налага да изчака, да потърпи малко, докато се оправя с другия, което до някъде ги прави и по-самостоятелни.. или просто зад гърба ми, докато съм заета ще свършат някоя глупост.
Карикатурите ти измислени ситуации ли са, или плод на лични преживявания?
Всеки път имам различна идея за всяка карикатура. Понякога показвам моя живот, нещо което ми се е случило, друг път оставям послание, иронизирам нещо, което не харесвам или пък съм видяла/прочела. Истината е, че целя само и единствено хората да се посмеят с тях, нищо повече.
В карикатурите ти има много истини. Имаш ли някакви специални трикове за справяне с детски емоционални катарзиси (като невъзможност за рязане на моркови със сатър и несъответстващи чорапи)?
Май никой няма трикове за тях. Може би след третото дете осъзнах, че работещият трик е търпението и времето. Признавам, че ми е липсвало с предишните, доста често съм го губила, не че не го губя и сега. Дълбокото вдишване и осмисляне на ситуацията спокойно ме спасява понякога. Вярвам в това, че всичко е период, че след него ще дойде друг такъв, който ще ме постави пред същата ситуция и просто трябва да се науча да се справям с всичко.
Ако имаше суперсила, каква би си избрала?
О, бих си избрала няколко, иска ми се да съм невидима понякога, поне докато пристъпвам към банята или тоалетната. Също една способност за телепортиране няма да ми е излишна, все още ми е много трудно да напусна къщата спокойно, без най-малкият да викне след мен.
Кой е най-големият ти гаф в майчинството?
Всяка майка прави гафове от време на време. За мен лично най – големият ми гаф е, че винаги работя. Чисто възпитателно сигурно имам много гафове, кой ли ги няма. За мен всичко е поправимо, но времето с децата не се връща, за съжаление. Жалко е, че светът, в който живеем сега, е адски забързан и скъп, и се налага да правиш жертви за сметка на други неща.
Как изглежда един твой ден?
Тук трябва да имам два разказа – един ден с децата и един ден, ако всички са на градина, ясла и училище. А това последното се случва рядко, понеже те се надпреварват кой да се разсополиви първи. В случай, че имам щастието да съм сама, винаги започвам деня ми с малко крясъци и подвиквания да се обличат по – бързо, закарвам ги по дестинациите им, пия кафе задължително и сядам да работя. Работата ми в момента ми е много важна, понеже едва успявам да я свърша. Сама ли съм - тя ми е приоритет. После следват битовизмите, прибиране на децата и любимият ми момент, когато всички сме вкъщи и се надвикваме, настъпваме играчки, аз пуфтя и очаквам с нетърпение следващия ден. Не прозвуча много като любим момент, но има някаква топлота и уют в този хаус.
А когато има деца в нас...тогава не знам как да ви го обрисувам. Те са постоянно гладни, изискват внимание, разходки. Тогава се раждат и много от карикатурите ми.
А какъв е твоят свят?
Моят свят е шарен. Аз съм оптимист, много емоционален и усмихнат човек. Винаги съм живяла в розовия си балон, но напоследък често излизам от него. В момента се уча да живея спокойно, да не се ядосвам за дреболии. Отговорността по многото деца, работа, къща и всичко останало ми носи адски стрес. Истината е, че ми липсва старата и по-спокойна Неда, дори осъзнавам, че това се отразява и на рисунките ми, напоследък ги виждам някак си по-сиви, отколкото бяха преди. В крайна сметка чрез тях изливам себе си. Все пак, се радвам, че хората ги възприемат добре, смеят се, казват, че обрисувам тяхното ежедневие. Това е успокояващо, действа като терапия. Отдъхваш си и си казваш: Ок, значи не е само при мен това.
