Toва, което най-много ще те очарова в писането на Изабела Шопова, е огромното й чувство за хумор и заедно с това - впечатляващата й прецизност. "На юг от разума" е внушителна книга със сериозен принос към общото ни познание за Антарктида. По един човешки, весел и сърцат начин, но с адски много обработена информация, тази жена с лекота успява да те пренесе на най-студения, най-ветровития, най-сухия, най-пустинния, най-високия, най-изолирания, най-недостъпния континент и да те държи там, докато не научиш, че на това място виждаш живота в изначалната му форма и имаш шанс да откриеш себе си. Една от най-трудните задачи за мнозина от нас. На Антарктида тя е решима, защото както пише Изабела - там се строи човешка цивилизация от нов тип - безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. И с всяка разкана история. Научи от разговора ни с Изабела странни, стряскащи, но и вдъхновяващи факти за живота на Ледения континент.
Защо е важно да се пътува изобщо?
Аз обичам да цитирам една мисъл на Марк Твен, че пътуването е опасно за тесногръдието и ограничеността. Важно е да се пътува, за да можем да опознаем другите хора, да видим и разберем големия свят и да избегнем тесногръдието на нашата уникална гледна точка и съответно на географската ни ситуация. Не просто откриване на света, но и на самия себе си. Като поставяме себе си в различна среда, научваме и нещо за самите нас - какво можем, какво - не, с какво можем и без какво - не. Адаптивни ли сме, можем ли да оцеляваме в различни условия.
Книгата започва с думи на професор Пимпирев, какво означава да си част от такъв екип на подобно място?
Ще се доверя на думи от Апсли Чери-Гарард, който е участник в британската експедиция на Скот, която достига до Южния полюс. Той е един от оцелелите, който казва на финала на книгата - ние сме нация от дребни търговци - бакали и никой не се интересува от начинание, което не носи възвращаемост в рамките на данъчната година. Затова никой няма да те разбере, ако си тръгнал да покоряваш полюса, но хората, които ще срещнеш в това пътуване, тези хора, с които ще дърпаш шейната, те няма да са бакали и това преживяването си струва всичките рискове и страхове. Моята лична придобивка е контактът с тези хора. Не само успях да тествам себе и да се докажа на себе си, но се запознах с делнични невъзпяти герои с невероятна работна и лична етика. Взаимоотношенията там са много различни, защото това са шепа индивиди, които са хвърлени в една необятна пустош и това неизбежно изкарва на повърхността екстремните страни на характерите, най-лошото и най-доброто. Аз всъщност нищо лошо не видях, имах възможност да ставам свидетел всеки ден на възможно най-доброто от човешката душа, изкарано на повърхността.
Защо избра да пътуваш на юг от разума?
Пътуването до Антарктида ми се струваше като най-близкото до голямата ми мечта да посетя друга планета. В случая - Марс. Този континент е толкова далеч и толкова различен от всичко, което сме свикнали, условията са толкова невероятни... В книгата често правя паралел с Марс, защото условията са почти толкова екстремни и нямат нищо общо с обитаемата част на планетата, която ние познаваме. И даже в някои отношения са подобни на Марс, като изключим гравитацията и съдържанието на кислород в атмосферата, всичко останало са по-скоро прилики.
