Нанда Ментешева е художник-пътешественик. В търсене на светлината тя преминава през различни места, а и те преминават през нея, за да се озоват върху "белия лист", който в този случай всъщност представлява таблет за рисуване. За различните медии, използвани за създаване на изкуство, погледа на художника и общението с публиката разговаряме с Нанда, докато преминаваме през изложбата ѝ "Свят в цвят".
Колко често хората те питат за значението на името ти и какво им отговаряш обикновено?
Почти всеки човек, с когото се запозная, ме пита за името ми. Обикновено се усмихвам и казвам да се разровят, тъй като има интересни истории покрай върха, на който съм кръстена - Нанда Деви. В превод от санскрит Нанда озачава и "блаженство, радост".
А ти самата как именуваш своите произведения?
Не ги. Смятам, че всяка рисунка разказва история и човек избира кой момент от тази история е най-силен за него. Името сякаш слага рамка на рисунката, а тя обикновено вече си има една.
Налага ли ти се да обясняваш, че човек може да е художник, дори и да не се разхожда с четка зад ухо и платно под мишница?
Спорила съм с не малко артисти, които отричат едно или друго средство в списъка с инструменти на художника. Дори ми се е случвало да чувам за инсталацията, по която работих съвместно с екип, че щом не съм държала аз шлайфа или щом 3D принтерът е печатал за мен, то аз не съм никакъв артист и създател на това произведение.
Нанда в процес на изграждане на инасталацията FactorY
За мен художникът не се определя от медията, с която работи, а от чувствителността му към света, усета за форми и най-вече безкрайните опити - с хубави и не чак толкова успешни резултати. Един мой професор в Академията казваше, че всички художници са мазохисти. Ами, ето и друга гледна точка.
Как премина изложбата ти "Свят в цвят" - разкажи ни за публиката (и себе си)?
Изложбата имаше страхотен отзвук и се радваше на силен интерес, какъвто аз не съм очаквала. Откриването беше вълшебно - имаше много хора, част от които не познавах. Фактът, че творбите, които създавам, успяват да докоснат някого и тя/той решава да им отдели един час от така заетия си живот, ми доказва, че съм успяла да постигна целта си, а именно да пренеса публиката поне за мъничко в света около нас през моите очи.
Поглед към изложбата на Нанда Ментешева в SoEXHIBITION, снимка: Петър Недялков
След откриването, което се състоя на 14.10, всеки ден хора продължаваха да минават и разглеждат, а част от рисунките вече пътуват към Англия, САЩ и Унгария. Поради големия интерес изложбата беше продължена и може да бъде посетена до средата на декември.
Кадър от откриването изложбата на Нанда Ментешева, снимка: Петър Недялков
Центърът на събитията в не малко твои работи се развива на втори план, а ти сякаш наблюдаваш от разстояние - в сянката на някое растение с екзотичен цвят например. Случвало ли ти се е други хора да наблюдават теб, докато рисуваш и възниквало ли е някакво интересно общуване от това?
Обичам да съм напълно сама, когато рисувам, което е изключително необичайно за моята изключително екстровертна личност, но може би точно този баланс прави магията.
Имам една любима история от преди пет години, когато седнах в едно ъгълче в Трастевере (арт кварталът в Рим) да си рисувам. Доста клиширано и точно заради това ъгълчето беше възможно най-скрито и непретенциозно, но въпреки това един възрастен човек успя да забележи коя композиция ме е впечатлила и държеше да погледне от моята гледна точка. Това доведе до един невероятен споделен следобед като по филмите - с кафе из малки площадчета и разходки с този архитект, приятел на Папата и още един господин - неговият приятел - американец, номиниран за Пулицър, живеещ в Рим по половин година. Ето тези неочаквани моменти и истории са вдъхновението зад една моя картина, независимо, че всъщност тя изобразява къща и уличка в Рим. Историята е зад ъгъла, а цветовете те хващат за ръка и те водят към нея.
Корица за The Sofianer
Доколко като творец ти е интересно общението с хората - като обекти за изобразяване, вдъхновители, съмишленици?
Както завърших отговора на по-горния въпрос, общуването с хората е същината на вдъхновението ми да пътувам и желанието ми да рисувам. Тогава логичният въпрос е - защо те отсъстват в моите рисунки или са далечни петна, без детайли.
Хората за мен дават цвета на мястото, основния отпечатък, но зад камерата, не в центъра на прожектора. Опитвала съм се да рисувам хора, налагало ми се е доста докато учех и не получавах негативни коментари. Въпреки това усещам, че не мога да пресъздам достатъчно същността и душата на конкретния човек – усещам я, хващам я, в цвета е, но не и във формите.
С времето разбрах, че вместо да отричам човешката фигура в изкуството си, мога да въведа хората като допълнителни очи, през които виждам дадения момент.
Таванът към Витоша
Макар да говорим за свят в цвят, струва ми се, че главен герой в тази изложба всъщност е светлината. Разкажи ни за заниманията си с този медиум?
Да, светлината е основата на всичко. Цветът е светлина. Основният вдъхновител за това е моят дядо, който успя да ми я предаде, бъдейки професор - електроинженер, но по-скоро най-светлият човек в моя свят.
Светлината винаги е участник, както в творбите от тази изложба, така и от други два проекта, по които работя последните години. Единият от тях реализирах миналата година по това време в Гьор, Унгария, като участник в арт-резидентска програма с още трима артисти от Унгария и Гърция.
Представлява аудио-визуална инсталация, вдъхновена от пространството, където се провеждаше резиденцията – фабрика/дестиларна за чист алкохол (да не се бърка с пивоварна!). Процесът беше изключително интересен, мащабен и техничен. Например част от материалите в инсталацията са оригинални превключватели от 80-те, използвани в огромни фабрики и продължаващи да функционират с малко почистване, до 3D принтирани лампи с бленда и възможност да се въртят на 360 градуса.
Вторият проект, по който продължавам да работя е дипломната ми работа, с която участвах в програма "Дебюти" на фонд Култура и беше финансирана за изпълнените и надграждане. Проектът представлява серия от 3 поп-ъп интерактивни книги. Книгата няма илюстрации, а само форми, които човек осветява/изрисува със светлина чрез различни интеракции. Текстовете са поетични, а книгата е интересна както за деца, така и за родители. В идеалния случай, тя е причината за още един споделен час между тях.
Елемент от книгата "Светлосън"
Книжките ще излязат през пролетта на следващата година, ще има и официално представяне, за което скоро ще мога да разкажа повече.
Ако можеше да пътуваш във времето и пространството без ограничения, къде и кога би искала да попаднеш, за да наблюдаваш и претворяваш случващото се?
Аз се определям като номад, който в никакъв случай не би попаднал САМО?! на едно място или един момент. Нетърпеливостта и приключенския ми дух биха експлоатирали тази супер сила без какъвто и да е контрол.
А по-сериозно казано - нямам конкретен отрязък от време, за който бленувам. Обичам да съм тук и сега или да си пътувам в спомени и да си мечтая - не е нужно вторите две да са реалност, въображението ми е достатъчно цветно.
Със сигурност обаче има такъв отрязък от пространство и то се нарича Южна Америка. Все още не съм била там, бях наблизо в Мексико, но сърцето си ме тегли по на юг. Сигурна съм, че в някой предишен живот съм била много щастлива там. Нямам търпение да “се върна” там и да рисувам, танцувам и слушам тропически животинки.
Из Мексико
А коя е следващата по-реалистична посока, която планираш да поемеш?
Главата ми е пълна с идеи и посоки. В такива моменти си давам малко време, за да мога да имам ясен хоризонт към който да тичам – тогава рано или късно успявам да стигна. В момента работя по поп-ъп книжките си и изчаквам да видя накъде този път ще ме отведе. Защо не и към и Южна Америка!
Автопортрет с птици
—
Изложбата "Свят в цвят" можете да посетите в co-working пространството "SOHO" всеки делничен ден от 9 до 18ч, на адрес ул. Искър 4 до средата на декември 2022.
Можете да разгледате портфолиото на Нанда тук: nanda-mentesheva.com/portfolio/en, а също да я последвате в Instagram - instagram.com/nandata.
Още не съществува, но до края на годината ще се появи онлайн магазин за принтовете на Нанда – nanda-mentesheva.com/shop.
–
Едно интервю на Елисавета Станчева
фотограф на заглавното изображение: Любена Господинов
