В днешно време много жени мечтаят за успешна кариера в голяма компания, където да развият потенциала си. Е, Евгения Сарафова е била сред тях, но решава да се откаже от корпоративния свят, за да се върне отново в университета. За да преподава! Макар че на много хора светът на науката изглежда скучен, Жени е на друго мнение. Както казва: "научната работа дава много по-голяма творческа свобода". Д-р Сарафова, която е главен асистент в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", наскоро получи стипендия от програмата "За жените в науката" в България. Ние си поговорихме с нея за отличието, за печелившия ѝ проект, а също защо е важно да знаем какъв въздух дишат децата ни.
Ти си заемала различни позиции в технологични компании, но през 2015 правиш голяма промяна в кариерата си и ставаш преподавател в СУ "Св. Клиемнт Охридски". Какво те подтикна към тази стъпка?
Да, аз много обичах работата си, но след като станах майка осъзнах, че работата в корпоративния свят не ми дава тази свобода, която искам да имам, когато става дума за съвместяването на личния и професионалния живот. Преподавателската работа също е динамична на моменти. Когато имам часове с магистри или изпити, например, се случва да нямам почивен уикенд по 2-3 седмици поред. Като добавим и ангажиментите с децата и домакинството, се натрупва сериозна умора. Но от друга страна научната работа дава много по-голяма творческа свобода и най-важното – каквото и да правиш, твоето име стои отпред, а не на този, за когото работиш.
С какви предизвикателства се сблъска в началото и имало ли е моменти, когато си мислила да се откажеш?
Досега не е имало момент, в който да искам да се отказвам от тази професия. Трудността в началото дойде от това, че нямах никакви материали за преподаване – презентации, текстове и др. Сега в това отношение имам огромна натрупана "библиотека" и мога да се концентрирам върху новите предизвикателства и иновации в професията.
Какво ти носи преподаването в личен и професионален аспект?
Поддържа любопитството и ме държи постоянно в кондиция, а разбира се и срещите с млади хора в университета са нещо много хубаво.
Ти си една от победителките в деветото издание на стипендиантската програма "За жените в науката" в България? Как се почувства, когато разбра, че си отличена?
Да си призная, не можех да повярвам, бях много изненадана. Целият месец ноември за мен беше много емоционален, но и изтощителен. Много се радвам, че получих това признание и подкрепа. Мисля, че точно думата "подкрепа" е много подходяща, така го чувствам.
Твоят печеливш проект е свързан с изследването на качеството на въздуха в 4-те най-големи български града. Разкажи ни малко повече за него.
Всъщност проектът ми е за изследване на различни индикатори на околната среда в София, Пловдив, Варна и Бургас чрез данни от сателити, а в тях влизат и някои показатели за качеството на въздуха. Не съм климатолог и даже ми стана неудобно от колегите, че толкова много се завъртя тази тема в медиите, но явно обществото е станало крайно чувствително на тема "мръсен въздух". Освен въздуха обаче, не бива да забравяме и други важни теми като замърсяването на водите, почвите. Хубавата ни природа е нещо, с което се гордеем и именно тази чувствителност на обществото оказва натиск върху институциите да си вършат по-добре работата.
С данните, които ще използвам, се надявам да се получат интересни резултати не само за въздуха, но и за състоянието на градските паркове, например.
Като майка, защо е важно да знаем какво дишат децата ни и как можем да ги предпазим?
Разбира се, че всеки родител иска децата му да растат здрави и щастливи. Но от друга страна няма как да очакваме, че живеейки в голям град, ще обитаваме изключително чиста среда, просто не е възможно. Всеки сам може да вземе решение за себе си какво е най-добро за него и децата му – имам познати, които напуснаха София и отидоха да живеят на село, работа веднага успяха да си намерят, защото обезлюдяването води и до това, че в много райони няма кой да работи; има и хора, които предпочитат да живеят в покрайнините на града, за да запазят работните си места в София. Днес имаме свободата да живеем така, както пожелаем и аз оценявам това.
Кои са нещата, които най-много харесваш в себе си?
О, труден въпрос, доста съм критична към себе си. Напоследък се радвам, че успях да си наложа много добра организация на работните задачи и самодисциплина, което с двете малки деца до мен е много важно условие, за да мога да се развивам и професионално.
А какво би променила?
Искам да си наложа да съм по-спокойна, обаче, както казва една приятелка, "шило в торба не стои" и все не се получава.
Една жена трябва...
... да си остане жена, независимо с какво се занимава.
Какъв е твоят свят?
Много динамичен, вечер уютен и на точки.
