Италианска модна дизайнерка, най-големият съперник на Коко Шанел и приятелка на сюрреалисти като Салвадор Дали и Ман Рей, Елза Скиапарели определено е една от най-видните фигури в модата и изкуството между двете световни войни.
Елза Скиапарели е родена на 10 септември 1890 в Рим. Като млада тя учи философия в Римския университет и пише стихове в свободното си време (съдържанието на които шокира консервативното ѝ семейство). Тъй като произлиза от аристократичен род, Елза води изискан живот с голяма доза лукс, осигурен от богатството и социалния статус на нейните родители. Когато Скиапарели навършва 22 години, заминава за Лондон, където приема работа като бавачка.
По време на престоя си в Лондон тя прекарва по-голямата част от свободното си време в различни музеи, посещава лекции и там се докосва до спиритуализма, теософията и ориенталските философии. През 1914 тя посещава лекция, изнесена от граф Вилхелм де Венд де Керлор. Скиапарели се влюбва и се омъжва за него против волята на родителите си и двамата се местят в семейния му дом в Ница. След това живеят в Париж, Кан, Монте Карло, а по-късно се местят в Ню Йорк през 1916.
Елза Скиапарели се сприятелява с Габриел Пикабия на борба на кораб към Америка, съпруга на дадаисткия художник Франсис Пикабия. Интересът на Скиапарели към дадаистичните и сюрреалистичните движения и нейното приятелство с Габриел улесняват влизането ѝ в артистичния кръг на Ню Йорк, състоящ се от Ман Рей, Марсел Дюшан, Алфред Щиглиц и Едуард Щайхен.
През 1922 г. Скиапарели напуска Ню Йорк и се връща в Париж, където помага на Ман Рей с неговото списание за дадаизма Société Anonyme. С насърчението на Пол Поаре тя започва собствен бизнес, но през 1926 къщата ѝ е затворена заради финансови затруднения.
След първоначалния ѝ провал, 1927 е повратна точка в кариерата на Скиапарели. Тя пуска нова колекция от плетива, използвайки специален двуслоен шев и пуловери със сюрреалистични изображения. През същата година Елза се появява и във Vogue.
Schiaparelli е първата модна къща, която използва видим цип във висшата мода, но и разработва роклята тип „прегърни ме”, по-късно усъвършенствана от американската дизайнерка Даян вон Фюрстенберг през 70-те години.
Нейните дизайни стават толкова популярни в световен мащаб, че през 1934 списание Time посвещава корица на нея, представяйки я като един от арбитрите на висшата мода. Скиапарели стана първата жена моден дизайнер, отличена на корицата на Time.
След признанието тя започва активно сътрудничество с испанския художник сюрреалист Салвадор Дали. През 1935 те създават заедно парфюм, оформен като истински телефон с фалшив омар върху него. По-късно създават известната рокля-скелет, която препраща към собственото му изследване на скелетната форма.
Елза е известна и с използването на необичайни копчета, които често приличат на свещници, карти за игра, кораби, корони, огледала или дори щурци. През 1938 и 1939 тя си сътрудничи с известния италиански скулптор Алберто Джакомети, за да създаде бронзови копчета, изобразяващи сирени.
През 1939 когато Франция обявява война на Германия, Скиапарели е принудена да напусне Париж и прекарва военните години в Ню Йорк. След войната тя се завръща във Франция и подновява дейността си, но бизнесът ѝ започва да затихва, не само поради съперничеството ѝ с Коко Шанел, но и заради появата на Кристиан Диор.
Къщата на Schiaparelli приключва дейността си през декември 1954, а Елза прекарва пенсионните си години в Париж, пишейки собствена автобиография, озаглавена „Шокиращ живот“. След смъртта ѝ през 1973 магазинът в Париж остава затворен до 2012, когато марката отново става синоним на висша мода.
