Звездата на Елен Колева изгря с ролята ѝ във филма "Шивачки", с която спечели награда за най-добра българска актриса през 2007 г. Била е водеща, озвучавала е филми, рекламирала е различни популярни брандове, а днес напълно е променила посоката си, като се занимава с духовни практики. Както сама ни сподели, след дълго търсене и лична трансформация е намерила своето място, което е космоенергетиката и квантовото съзнание. Научете какво ни разказа
Хората те познават най-вече като актриса, кога и как реши да се занимаваш с енергийни практики?
Занимавам се с енергийни практики от 2011 година. Може да се каже, че тогава започна моят път към себеопознанието, душата и подсъзнанието. Един доста дълъг път. Занимавала съм се с рейки, с различни видове медитация. Изучавала съм различни науки като астрология, нумерология, матрица на душата и космоенергетика. В момента се занимавам с квантова психология, квантово съзнание и съзнание на новото време. Изучавала съм Библията, била съм в християнския Грегор. Редовно съм посещавала протестантска църква и ортодоксална църква в продължение на една година. Различните направления съм ги изучавала, за да намеря моето лично и на този етап това е космоенергетиката и квантовото съзнание.
Коя беше Елен в "Шивачки" и коя е днес?
Елен в "Шивачки" беше едно дете на 23 години, което вървеше по пътя на своята мечта да стане актриса. Това беше желанието на моята душа в първата част на моя живот. И аз я осъществих, до някъде, доколкото успях. Елен в "Шивачки" беше себе си и тя изигра себе си, но същевременно ѝ предстоеше да се запознае с тъмната си страна. Много скоро след излизането на филма, аз се запознах със сенчестата си страна, което беше необходимо, за да съм това, което съм днес.
Кога човек пристъпва към търсене на път към себе си, винаги ли е свързано с душевен катарзис?
В почти всички случаи, както се казва в 99,9% от случаите, човек тръгва към духовността и този път следва след определена криза или след множество кризи. Всичко е много индивидуално, но ние живеем във времена, в които трябва да продължим напред и всеки един трябва да застане по един или друг начин на този път на себепознание. Реално, какво е духовността? Това не е просто някаква философия, а живо познание, етика и начин на живот. Ние искаме резултати и за да ги получим, трябва да започнем отвътре навън, а не отвън навътре. Затова този път е нещо необходимо и вече не е табу. Ако в 3D, преди 2021 година, това все още беше не толкова разпространено и имаше определени хора, които го правеха, то сега всеки втори човек, който се осъзнава и е с висока вибрация, търси познание и практики.
Как се преодоляват травми и как човек преминава по-лесно през болката?
Болката не е враг, болката е приятел, защото без нея ние не можем да усещаме накъде вървим. Тя е като сигнал за нас, че нещо не е наред или че нещо ново предстои и нещо старо трябва да бъде пуснато. Определено душевната болка се смята за по-силна от физическата, но аз мисля, че те са равни по значение. Болката се преодолява с осъзнаване и с това да следваш своя ритъм, да опознаеш своята личност и да живееш според нейните вътрешни закони. Разбира се, че и вселенските закони трябва да бъдат опознати, но аз казвам на хората, които идват при мен, че преди да застанат на пътя на светлината, те трябва да опознаят и тъмната си страна, там е и болката. Понеже хората не искат болка, а болката е трамплин за духовно израстване, те започват да я потискат с алкохол, наркотици, илюзии или безразборни връзки. Аз съм правела същото някога, разбира се, докато не разбрах, че болката всъщност е мощен катализатор.
Всеки ли среща своя пламък близнак? Как да открият пътя един към друг?
Да, абсолютно всеки играч тук, в Матрицата, има божествен партньор – пламък близнак, но това е дълъг път и той пак е свързан с известно духовно осъзнаване. Дали ще срещнеш своя пламък близнак в това превъплъщение зависи от това дали душата е достигнала до това ниво. Има души, които се задоволяват с кармичен партньор и нямат за цел в това превъплъщение да срещат своя пламък близнак. Определено темата за пламъка близнак не е свързана с някакъв щастлив бит, те заживели щастливо и така. Тази среща е свързана с мощно духовно пробуждане и пробуждане на целия потенциал в човека, за да може той да засвети със своята автентична светлина. Има много етапи и фази на съединението, т.е. преди окончателното съединение между пламъците близнаци, които не могат да бъдат прескочени и да, това е свързано с много болка. Душата трябва да бъде подготвена и готова.
Как ежедневно поемаш енергията на толкова много хора, не те ли изтощава?
Да, изтощавам се и затова така подреждам нещата, че не работя на конвейер, т.е. съобразявам се със своето състояние и със своя организъм, който е доста деликатен. Не поемам повече, отколкото мога. Разпределям хората във времето, така че да съм адекватна и да запазвам себе си, защото аз разбрах, че ние никого не спасяваме. Всеки спасява сам себе си. Ние просто подпомагаме процеса и не е нужно да прегаряме, за да доказваме, че сме някакви спасители. Аз лично не се възприемам така. Имало е моменти, когато съм била в крайности, но сега вече съм умерена.
Къде остана мъжкото в мъжете? Защо мъжката енергия е на изчезване?
Това за мъжкото в мъжете и женското в жените е една много наболяла тема от доста години. Ние в себе си носим и мъжка, и женска енергия. Имаме енергийни центрове. Три от тях са с мъжки заряд, мъжка енергетика, три от тях са с женски и една е безполова, т.е. тя е божествената сахасрара. Според мен това е свързано с цялостната трансформация, която изискваше от нас жените да станем цялостни и самостоятелни. Това е преход, временно наместване на енергиите в света. В четвъртото поле и по-нататък в 5D нещата ще се уравновесят и отново жената ще осъзнае себе си и ще влезе в женската си енергия, но вече цялостно. Тоест не аз съм слаба, аз съм само жена, аз съм цялостна, познавам вътрешния си мъж, познавам мъжката си природа, мога да стоя на краката си, но отдавам правото на мъжа съзнателно да ми позволи да съм жена. Това са два коренно различни процеса. Едното е „спаси ме, погрижи се за мен“, а другото е „давам ти това право, защото влизаме в безусловна любов“. Така че тези процеси са необходими. И пак казвам, те са временни, поне според мен.
Как да се научим да бъдем благодарни?
Благодарността е чувство с една от най-високите вибрации. Реално, ако ти не се научиш да си благодарен, обстоятелствата и събитията ще те научат. Защото, когато ти се отнеме това, което си смятал за даденост – здраве, красота, партньорства и т.н., тогава ще се научиш да си благодарен. А колкото по-благодарен си за всичко, дори за това, което ти се струва несправедливо и лошо, толкова по-добре. Няма несправедливо, това е човешко матрично понятие. Има нужно. Това, което е с минус, често е за наше добро. Това, което е с плюс, често е за наше лошо. А всъщност ние живеем в дуален свят. От другата страна на махалото стои тъмнината, болката, студът. И ние трябва тези неща да ги примирим в себе си и да ги приемем като част от целия цикъл на съществуване тук, на земята. Така ще те научи благодарността.
Щастлив човек ли си?
Да, искрено го казвам. В момента съм един много щастлив човек, защото имам точно това, което искам. На пътя на предназначението си съм, заобиколена съм с изключителни хора, светли души, високовибрационни. Нося любовта в себе си и имам свободата да се радвам на живота. Така, че точно в този момент аз съм щастлив човек.
Довърши изречението: Една жена трябва...
Една жена трябва да бъде центърът на своята вселена, защото чрез своята матка тя създава тази вселена. Жената е богиня и е необходимо тя да се познава, да се приеме, да се заобича, за да засвети с тази уникална, автентична светлина и да може всичко около нея да бъде едно изобилие.
