Замисляли ли сте се някога заради кого ние, жените, имаме право на глас? И не, не говорим в световен мащаб, а за нашата малка България. Ако никога не сте си задавали подобен въпрос, спокойно, определено не сте единствени.
Откъде започва всичко?
Българският феминизъм се свързва с името на Димитрана Иванова. Тя е родена в края на 19-ти век в дунавския град Русе, където завършва девическата гимназия.
През 1897-ма година, когато е едва на 16 години, заминава за Цюрих, Швейцария, за да учи философия и педагогика. В чужбина младата Димитрана е силно впечатлена от желанието за развитие на жените там и решава, че нещата в родината ѝ трябва да претърпят обрат.
След като се завръща обратно в България, тя започва да работи като учителка в Шумен, Велико Търново и Плевен, но освен това младата жена е твърдо решена да се бори за правата на жените в родната си страна.
Както можете да се досетите, в началото на 20-ти век българските граждани са по-скоро негативно настроени към момичетата, които искат да продължават образованието си и да се изучат, а относно правата им за гласуване – било е немислимо.
Как го прави?
Всичко това подтиква учителката от Русе да жадува за промяна и през 1911-та започва да работи за най-голямата организация, бореща се за женските права по онова време - Българския женски съюз. Водена от голямата си цел, тя записва и завършва право в Софийския университет, а малко по-късно се превръща в една от първите пълноправни жени адвокати.
Иванова става главен редактор на списание „Женски глас“ и се задържа на този пост цели 24 години – от 1920-та до 1944-та година, когато е свалена от него принудително. Благодарение на многобройните ѝ кампании през 1938-ма е приет нов закон, в който е упоменато, че всички жени имат право на глас, недависимо от това дали са омъжени, разведени, или пък вдовици.
За съжаление, след 9-тосептемврийския преврат, животът на тази наша голяма активистка, претърпява обрат и тя е заподозряна в профашистки симпатии, след което е арестувана.
Освобождават я след цели 4 месеца, а условието е да напусне София. Мести се в родното Русе и умира на 29-ти май 1960-та година.
