Ще ви запознаем с Ася Русанова. По нейни думи - огнена жена в малък калибър, но с огромна огнева мощ. Вече повече от 15 години Ася доброволно се въвлича в проблемите на институциите за деца без родителска грижа. Днес тя ни споделя някои от историите и опита ѝ с тези младежи.
Коя си ти и какво правиш?
Аз съм Ася и съм учредител на фондация "Вратичка за всички", която се занимава с това да подкрепя младежи, които са напуснали или живеят в домове за деца без родители. Подпомагаме ги ако имат нужда от квалификационни курсове, уроци, развиване на таланти и изучаване на езици. На определена възраст те трябва да напуснат дома без значение дали са си завършили средното образование. В такива случаи им помагаме да се настанят в преходно жилище, където да живеят и да довършат с обучението си. Да могат да се социализират и да получат тип гражданско ограмотяване, на което ние учим децата си вкъщи. Помагаме им да си намерят работа, ако имат нужда да карат някакви курсове за кандидат-студентски изпити. Отделно, като започнат да учат първи и втори курс, им даваме стипендии. На повечето от тях им е малко трудно да се отпуснат и да се престрашат да навлязат в обществото. Продължаваме и да развиваме таланти в най-различни области - танци, музика, спорт и рисуване.
Разкажи в каква точка от живота си и как се въвлече в тази дейност?
Съвсем случайно. Попаднах на статия в един вестник. Търсеха доброволци за различни курсове в един от домовете в София. По рисуване, керамика и стъкло, готварство, фризьорство и козметика. Идеята беше децата да се научат на прости, чисто домашни умения. Козметиката и фризьорството бяха по-скоро за елементарна хигиена, защото в институциите това беше под всякаква критика. Аз съм била преподавател по технология на облеклото и реших да направя шивашки курс за по-големи момичета и момчета. Идеята беше да ги науча да могат да си правят съвсем елементарни поправки вкъщи и да си спестят пари от такива услуги. Курсът стана по-скоро за приложни изкуства и занаяти. Започнах да ходя по 1 път в седмицата. Правихме картички за Коледа и мартенички. Картичките, които направихме първата година, успях да ги продам на един търг и купихме на децата по нещо, което им беше от първа необходимост. На някои яке, на други дрешка, шапка, шал и така. После, когато започнахме да правим мартенички, те бяха излезли пред една поликлиника в Красна поляна и ги бяха продали. Събраха си по петнайсетина лева на човек - в зависимост кой колко е направил. Аз съответно им купих още материали, направихме още мартеници и те сами си ги продадоха. На следващата година с една млада дама, която им водеше курс по рисуване, направихме проект "Вратичка" и оттам после дойде името на моята фондация "Вратичка за всички".
Събирахме ненужни материали и ги рециклирахме в много полезни неща. Като начало претапицирахме столове и мебели. Най-различни шкафчета реновирахме и ги направихме интересни. Шихме от разни стари тениски килимчета с ресни. От билбордове правихме чанти за лаптоп и пазарски торби, които продадохме на търг. Дрехи превръщахме във възглавници. Даже майсторихме чантички от пластмасови бутилки и коркови тапи. В този проект участваха 5 деца на по 15-17 години. Тогава те казаха, че за пръв път си купуват нови зимни якета и ботуши, които сами са си избрали. Много е тежко да го чуеш, но това е действителността в тия домове. Най-малкото по простата причина, че те продължават да получават около 30 лева за месец джобни пари от държавата. Тия пари, които общо взето даваме на децата си за седмица.
