Антония Славчева е от хората, които няма как да не ви усмихнат, когато общувате с тях. Тя определено обича това, с което се занимава. Личи си не само от любовта, с която говори за невероятно детайлните кучешки дрешки, които шие, но и от положителните коментари от клиентите ѝ. Както сама ни сподели: "Изпълват ме с радост и ентусиазъм, и знам, че това чувство е споделено". И ако вашето кученце има нужда от дизайнерска дрешка, ушита от ръцете на едно младо и талантливо момиче, научете повече за Антония и нейния бранд Mishonka, кръстен на кученцето ѝ Маша.
Можеш ли да опишеш себе си само с 3 думи.
Хмм, трудно ми е само с три. Аз съм уравновесен, креативен и упорит човек, който обича да твори и да изразява себе си.
Ти шиеш кучешки дрешки, кога и защо започна?
Всичко започна през зимата на 2015 година, когато партьорът ми предложи да си вземем кученце. Първоначално категорично отказах. Тогава все още учихме в гимназията и се опасявах, че кучето е голяма отговорност, която все още не бях готова да поема. Но след дълги преговори, някак си успя да ме склони и така се сдобихме с една малка топчица любов, която нарекохме Маша (от "Маша и Мечока").
Както споменах, беше зима и то много студена. Започнах да търся дрешки в зоомагазините и онлайн, но тогава не беше сякаш толкова модерно хората да си обличат кучетата, така че почти никъде не се намираха. А ако имаше, то все бяха за по-едри породи. И един ден си казах, че ще и измайсторя нещо.
По принцип съм артист по душа, винаги съм била и ми се отдава да творя. От малка рисувам, явявах се на конкурси и ми е хоби да правя неща с ръцете си. Взех един голям чорап, от тези коледните, пробих му дупки и воала, направих една прилична дрешка. Хареса ми как ѝ стои на Маша и се запалих да ѝ правя нови и нови тоалети. Първо шиех на ръка, а после, след като баща ми забеляза новото ми хоби, един ден се прибра вкъщи с шевна машина, но от онези старите, ръчните. Бях много щастлива и така започнах да се занимавам по-сериозно.
Къде са научи да шиеш?
Да шия се научих изцяло сама, никой не ми е помагал, дори не помня да съм гледала и някакви видеа или уроци. Отне ми доста часове работа и гафове, но в крайна сметка успях. След като завърших училище, заминах за Англия да следвам Моден дизайн в Coventry University. Там доусъвършенствах своите умения и научих доста трикове и техники, които прилагам и до днес.
Дрешките, които правиш, са изключително красиви. Откъде черпиш вдъхновение?
Благодаря много! Радвам се, че дрешките се харесват на голяма част от моята аудитория. Наистина много се старая да предлагам продукти, различни от китайските алтернативи на пазара. Вдъхновение обикновенно черпя от интернет. И нямам впредвид Pinterest, копирайки чужди модели. Аз съм в абсолютно всички възможни групи за платове и аксесоари във Facebook и постоянно ми излизат постове. Достатъчно е да ми хареса някакъв плат или десен, аксесоар или апликация и вече имам идея в главата какво мога да направя с него. И така, поръчвам и когато пристигнат, започвам да действам, без да рисувам, без да планирам, просто знам какво искам да направя и го правя. Трудно ми е да го обясня, но наистина така процедирам.
Какви материи използваш, как подбираш принтовете?
За материите ме "светнаха" много в университета, защото първата година ги изучавахме много подробно. Предимно избирам тъкани, които са с високо съдържание на памук и се използват за производство на бебешки и детски дрешки. Доста от малките породи кученца имат кожни алергии, а голяма част от изкуствените платове дразнят кожата. Колкото по-органични и дишащи са материите, толкова по-добре. Принтовете ги подбирам изцяло на око. Каквото ми хареса, директно поръчвам, после когато пристигне, мисля как ще го комбинирам. Обожавам да съчетавам различни цветове с интересни принтове, като любимата ми гама са пастелните цветове. Съчетанията с тях са много естетични и изглеждат интересно.
Какви са тънкостите при шиенето на кучешки дрешки и колко време горе-долу ти отнема?
Кучешките дрешки се шият трудно, дори от опитни шивачи. Няколко пъти ми се наложи да дам на друг цех да ми шие някои от моделите, но за жалост не бях доволна. Оттогава всичко минава през моите ръце. Знаете приказката- "Ако искаш перфектна работа, свърши си я сам" - е аз съм на това мнение, поне за момента.
Специфичното в това изделие е, че то е супер детайлно и в доста умален вариант. Трябват много търпение и практика, за да се получат нещата. Шила съм дрешки за кученца по 500 грама, голямо предизвикателство е.
Времето за изработка зависи много от модела, но по принцип по-стандартните модели ми отнемат около час, час и половина с кроенето. Имам дизайни, които са с бродерии, като там вече може да се стигне до два часа за брой. Миналата година ми поръчаха кучешки роклички за едно английско телевизионно предаване. Имаха специфични изисквания и цяла седмица работих върху три модела. Определено е относително.
На Запад подобни продукти са доста търсени, дори има супермаркети за домашни любимци. Какви са наблюденията ти за българския пазар?
Поживях известно време в Англия, което ми отвори много очите за чуждестранния пазар. Когато се прибрах в България, реших да пробвам и тук. Не бях сигурна, даже си мислех, че няма да има почти никакъв интерес и изобщо не ми се искаше да правя инвестиции. Но останах приятно изненадана. Сайтът ми, mishonka.com, беше готов този август и до момента се радвам на голям успех. Даже вече работя с няколко грууминг студиа и зоомагазини, за които шия дрешки.
За в бъдеще погледът ми обаче е насочен навън. Работя в тази насока да разширя пазара си за Англия, Германия - като цяло за странит, в които преобладава студеният климат. Там работата е целогодишна, докато тук е само през зимата.
А за кои породи кучета най-често получаваш поръчки?
Предимно изработвам дрешки за малки породи кученца като йоркширски териери, пудели, чихуахуа. Но никой, който ми е писал за поръчка с по-голямо кученце, не съм върнала. За всички съм намирала начин да направя дрешка.
Преди време имах поръчка от Англия за кожени якета с качулка, но не за какво да е животно, а за декоративни прасенца. Едното беше декоративно, но другото си беше доста голямо прасе. Когато ми изпратиха снимки, умряхме от смях.
А миналата Коледа ми поръчаха коледни костюми за две кученца, лабрадори от САЩ, които обикалят костюмирани по болниците за деца с увреждания и развеселяват пациентите. Направих ги благотворително, даже си спомням, че платих експресна доставка, за да пристигнат навреме за празника. Получените снимки от там пък ме разплакаха.
Много ми е любимо, когато клиентите са доволни и ми изпращат снимки на любимците си, облечени с моите дрешки. Изпълват ме с радост и ентусиазъм, и знам, че това чувство е споделено.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е щастлив, красив и изпълнен с много кучешка и човешка любов. Занимавам се с това, което обичам да правя и няма какво повече да искам. Имам огромната подкрепа на моето семейство, което е до мен винаги, когато стане трудно и ме изправя отново на крака. За което им благодаря от сърце. С Маша продължаваме да творим и се надяваме много скоро да разширим хоризонтите си и са намерим нови пазари за нашите продукти.
И също така искам да кажа на младите хора като мен да се занимават с това, което им харесва и им е на сърце, а не да гонят болни амбиции за професии, които няма да им носят удоволствие. Всяка професия има потенциал да стане успешна, стига да имаш куража и амбицията да следваш мечтите си.
