Актриса на свободна практика - поприще, пълно с предизвикателства и изобщо нелеко, в условията на пазара на бранша у нас в момента. Тя обаче предпочита да бъде благодарна за възможностите, които е получила, вместо да се оплаква. Гледал си я в постановките на куп изявени режисьори като Явор Гърдев, Десислава Шпатова и още, а с Паякът стигна чак до Бродуей.
Мислех си да стана пианистка.
И станах актриса.
Заобиколена съм от хора, които обичам.
Добрият екип е важен, защото тогава има вдъхновение. Под "добър екип" в театъра разбирам хора, които се събират по собствено желание от потребността за творчество.
Вкъщи ме смятат за добра майка, надявам се!
С приятелите си се чувствам спокойна и щастлива.
По душа съм на сигурно място.
Никога не работя без да е лично, без да се отдам изцяло, без доверие.
Проблемът ми е, че понякога съм егоист, изисквам цялото внимание върху себе си, налагам се.
В режим на репетиции идеите могат да дойдат по всяко време. Репетициите са периодът на търсене, на изследване на собствените дебри през текста, тогава и тялото и съзнанието са в друг режим на живеене. Пускаш се на репетиция и попадаш на едно място, нещо като база данни. Започват да те връхлитат мисли, образи, чувства, за чието съществуване не си и подозирал, не ги измисляш - има ги някъде и ти просто черпиш с пълни шепи. Целият анализ на текста, взаимоотношенията и характерите е само подготовка за този момент, като това връхлитане може да те сполети и извън часовете на репетицията, когато си сам, нощем... Май трудно изключвам понякога!
