Д-р Анастасия Андреева е главен преподавател в специалността “Дизайн на стъклото‘‘ във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий“. Тя е доктор по Изкуствознание и изобразително изкуство. Преподавала е в Националната гимназия за приложни изкуства “Св. Лука‘‘ в София.
Андреева е реализирала около 30 изложби. Отличена е с множество награди, сред които Първа награда на Биеналето за съвременно изкуство през 2022 г. в Пловдив; награда на Община Велико Търново за творчески постижения на Арт Розалиада през 2019 г.; Първа награда Trophee Jean-Charles Hachet през 2017 г. в Париж; Първа награда за творчески постижения през 2015 г. от Съюза на българските художници (СБХ,) Велико Търново, за водещ преподавател.
Вижте още: Любомира Костова за магията на марионетния театър "Такеда"
Процесът на обработка на горещо стъкло е вид театър, екстремен спорт или танц, каза в интервю за БТА Анастасия Андреева. В този занаят е много e важно човек да притежава прецизност и бързина. При обработката на стъклото няма място за грешки, изисква се постоянно трениране на уменията.
От колко години се занимавате с изработка на произведения от стъкло?
- Всъщност, първата ми т. нар. творба от стъкло беше дипломната ми работа в Националната художествена академия. Там завърших специалността "Студена обработка на стъклото", бакалавърска степен. Казвам т. нар., защото когато си студент, имаш голяма помощ в технологичен и идеен план от преподавателите си. Това е нещо, което се пренебрегва в България и много студенти представят дипломни работи само като свои произведения, а това не е редно. Мой преподавaтел по стъкло беше проф. Райко Райков.
Когато завърших магистратура, специалност "Метал", сътворих серия от творби с името "Стопан" - комбинация от стомана и оптични лещи, поредица, която допълвам и до ден днешен. Серията беше представена в Софийската градска галерия като част от съвместната ми изложба с Надя Розева – скъпа приятелка и колежка. След това работих и по реставрации на витражи в катедрали и църкви от 13-и век в Люксембург.
В Люксембург, на Международния фестивал на стъклото през 2011 г., се срещнах с настоящия си партньор в изкуството и в живота - д-р Борис Шпейзман, който е главен преподавател по горещо стъкло в Академия за изкуства и дизайн в Йерусалим, Израел. Собственик е на първото частно студио за горещо стъкло в Израел -"G Studio". Той ме обучи да работя с горещо духано стъкло и вече дванадесет години създаваме изкуство заедно.
Как се зароди силният Ви интерес към този красив, но трудоемък занаят?
- Винаги съм искала да работя и създавам изкуство, комбинирайки стъкло и метал. Затова и редувах тези два материала по време на образованието си. Когато започнах да се обучавам и работя с горещо стъкло, видях красотата в самия процес. Той е като вид театър, екстремен спорт или танц. По тази причина често с партньора ми представяме демонстрации на различни международни фестивали или събития.
Най-трудно при работата със стъкло и изработката на стъклени произведения е това, че човек трябва да притежава прецизност и бързина. Няма място за грешки, изисква се постоянно трениране на уменията. И екстремно скъпо студио за работа.
Вижте още: Сара Бъртън: Тихата сила, която вдъхна нежност на Alexander McQueen
Как и кога се появи идеята за стъкления калейдоскоп?
- Стъкленият калейдоскоп е част от серията “Незавършен” - своеобразен пасианс... Калейдоскопът представя карите – ''диаманти'' на английски. Платна с портрети 100 на 70 см и стъклени стилизирани символи на картите. Защото, когато погледнеш през призмата на калейдоскопа, виждаш тези ромбовидни, искрящи диаманти.
Сътрудничеството с БАН дойде, когато се запознах с представители на Академията на конференция по повод ''Годината на стъклото'' през 2022 г. Когато слушах докладите и лекциите им, разбрах за още от невероятните свойства и качества на различните видове стъкла. Това ме заплени и вдъхнови за нови проекти и творби.
Разкажете малко повече за серията "Незавършен" , която задържа най-много вниманието на посетителите по време на изложбата в Националната художествена академия.
- Това са карти за игра - концепция, които развих по време на пандемията, когато бяхме затворени и не можех да виждам мъжа си, който е чужденец, както и други близки хора. Тогава започнах да работя по тази серия, представяща истински персонажи и хора според символиката на всяка карта. Карото, символизиращо диамант; купата - сърцата; пиките - френските лилии. Калейдоскопът всъщност е карото, защото вътре се виждат диаманти. Към всяка от картите има и стилизиран стъклен обект. Включила съм и две чаши във венециански стил. Всъщност, тези карти бяха показани за първи път на тази изложба.
Освен персонаж, върху всяка карта е изобразено по едно животно, което по някакъв начин е част или е било част от живота на конкретната личност, изрисувана на картата. Например, когато децата ми се родиха (близнаци - б.а.), имахме немска овчарка, която много ни обичаше. Точно заради това съм я нарисувала върху техните карти. Имах много странна случка с един голям гарван, който известно време идваше вкъщи, а като ме видеше по улиците, кацаше на мен и ходеше като кученце. Мисля, че беше домашен – голям и чисто черен. Затова избрах да нарисувам него на своята карта.
Кои бяха основните трудности при изработката на калейдоскопа?
- На първо място бих посочила отговорността да включа толкова уникално и безценно творение на БАН в произведението си, без да нарушавам целостта му. В центъра на ''Калейдоскоп'' стои стъкло във формата на ромб, създадено от Института по обща и неорганична химия към БАН, проф. Радостина Стоянова и доц. Любомир Александров. Стъклото притежава уникалното свойство луминесценция, което може да променя цвета си във видимата област на електромагнитния спектър, при облъчване с ултравиолетова светлина.
Колко е важно взаимодействието между изкуство и наука в нашето технологично съвремие?
- Всъщност, изкуството е вид наука, а науката е вид изкуство. И двете водят до божественото начало по свой начин. Такъв вид колаборации биха довели до достигане на откритията до по-широка публика, като се извадят от лабораториите. По този начин може да се намерят повече инвеститори за реализирането, по различен начин, на тези открития. Както във функционален, така и в чисто естетически план. Стъкленият калейдоскоп беше представен на събитие за върхови постижения в науката, като сред гостите бяха премиерът и други официални гости. Произведението предизвика голям интерес.
Губи ли се днес интересът на младите към изкуството?
- За съжаление, да. Дори и да се ориентират към изкуство, младите търсят специалности, които осигуряват някакъв вид материална сигурност - като графичния дизайн, например. Мисля, че идеалисти, каквито бяхме по мое време, се срещат все по-рядко.
Какви ще са ползите за един млад човек, ако реши да се занимава професионално с обработка на стъкло и създаването на произведения от него?
- Стъклото е многолик материал. Всяка от техниките за обработка създава различно естетично внушение. Освен това процесите на работа са коренно различни, като всеки може да открие какво най-добре приляга на характера и стила му. Стъклото е капризно, то е своенравен материал-материя. Работата с него никога не е скучна.
Какво бихте пожелали на българската култура и изкуство за 2024 година?
- Пожелания не правя. По-скоро бих дала препоръки.
Източник: БТА
