Днес ще ви запознаем с една от първите „свободни” жени в българската история, която е отявлена феминистка и в действителност ѝ дължим много. Истинското ѝ име е Ана Тодорова Велкова, но в историята остава под псевдонима – Ана Карима. Тя е родена през 1871 г. в град Бердняск, Украйна. Баща ѝ е българин, четник и доброволец в Кримската война, по-късно областен управител в Шумен. Ана учи в Шумен, Варна и София, където нейната учителка по литература Екатерина Каравелова вижда литературния талант на Ана и я насърчава да започне да пише стихове.
ЛЮБА ОГНЕНОВА: ПЪРВАТА ЖЕНАПОДВОДЕН АРХЕОЛОГ В БЪЛГАРИЯ
Още на 17 години Ана се влюбва и омъжва за социалиста Янко Сакъзов – "интелигент с турско възпитание", както го описва самата тя. Бракът ѝ е тежък – първо, защото мъжът ѝ е болезнено ревнив и второ, защото живее със свекърва си, която е зла и властна жена. Години по-късно Ана Карима признава, че именно преживяното в дома на свекърва ѝ я кара да започне да се бори за правата на жените. Разбира се, в онези години Ана не може да напусне съпруга си независимо от обстоятелствата. Янко Сакъзов обаче се влюбва в жената на писателя Георги Стаматов и заживява с нея и така Ана остава свободна, разведена, с две деца и до смъртта си не се подчинява на мъж.
През 1897 г. Ана Карима създава женското образователно дружество "Съзнание", което подава в Народното събрание петиция с настояване на жените да бъде разрешено да следват в Софийския университет – нещо, което се случва едва през 1901 г. Същата година, в която промените в образованието са гласувани, Ана Карима учредява Българския женски съюз и неговия печатен орган "Женски глас".
Тя успява да спечели уважението на Иван Вазов, но е мразена от интелектуалци като Пейо Яворов. Образът ѝ е осмян от драматурга Стефан Костов, който я използва за прототип на главната героиня в пиесата „Мъжемразката“ (1914). Външният ѝ вид не е привлекателен, дори обратното. Според думи на нейни съвременници, тя се облича като френска прислужница. За сметка на това езикът ѝ е остър, не се свени да изказва свободно мнението си, а по отношение на господата понякога е дори груба.
През 1923 г. емигрира в Париж, където се запознава с Анри Барбюс и превежда на български книгата му "Палачите". Освен проза тя пише и драми – три нейни пиеси се играят в Народния театър. Осмивана, онеправдана и бездомна, Ана Карима умира самотна през 1949 г. в хотел "Славянска беседа".
