Избира атьорската професия, след като три поколения назад в семейството й са го сторили. Тя е от онези личности, които ще разпознаеш в тълпата, въпреки че никога не си виждал преди това. Свети със собствена светлина. Изявите на сцената й са разнопосочни и силни - в "Любовта на Анатол", в "Гео" или пък в "Човекът, който искаше". Тя играе и Том Сойер, нищо не може да я спре да се превъплъщава.
Събуждам се със You got the love, версията на The XX, последвана от объркване от моя страна.
Не мърдам от вкъщи без телефон, ключове, шише с вода или чай и ведър дух.
Никога не закъснявам за никъде, общо взето. Винаги съм навреме, обикновено по-рано, и дори нарочно да опитам да закъснея, не става.
Умирам от срам, когато закъснея съответно. Или музиката спре точно когато викам нещо. Не знам как, но винаги е в момент на излизаща от устата ми глупост.
Все си повтарям, че има смисъл, че може да не го виждам, но всичко има своя посока, цел, логика и смисъл.
Идеалната вечер е вечерта на вдъхновяващи и неочаквани срещи и разговори.
Обикновено съм в театъра или тичам по улиците.
Никога не танцувам на кючеци по маси, столове и барове.
Падам си по мъже с коси и жени с рокли.
Беше велико, когато след 31 дни и 800км ходене стигнах до катедралата в Сантяго. Плаках дълго от вълнение и тогава си дадох сметка, че мога да направя всичко, което поискам.
Влизам в огъня заради семейството си.
Дойде ми до гуша от хора, които си мислят, че имат право на достъп до личния ми живот. Тук всески с всеки се познава по някаква линия и се чувства упълномощен да се бърка в живота и душата ти. Силно ме възмущава и задушава това.
Не казвам на никого, че не може да сбъдне мечтите си.
Под леглото ми има купища незаписани сънища.
