Знаете ли колко боклук изхвърляте дневно? А седмично, месечно, годишно... Със сигурност много! А наясно ли сте какво точно се случва с всичките отпадъци, които човечеството генерира? Надали. Колкото и непостижимо да ви изглежда, има начин как да живеете, без да замърсявате. И Блажка Димитрова е пример за това. Тя е създател на сдружението "Нулев отпадък – България", а също на първия ресторант с нулев отпадък в България. Кръщава го "Благичка – кухня с кауза". Всъщност там ще открием поне две каузи – едната, нулевият отпадък, а втората – шансът за младежи в неравностойно положение. Ресторантът се поддържа от хора с увреждания, за които работата е преди всичко удоволствие. Мястото обединява любовта към храната и вярата в едно по-добро бъдеще.
В интервю за iWoman Блажка ни разказа малко повече за началото и развитието на проекта си. Даде ни и няколко практични съвети, които всеки от нас може да прилага.
Опиши се с 3 думи.
Енергична, оптимистична и вдъхновена.
Ти си основател на сдружението "Нулев отпадък – България" – защо се появи то и какви са основните му цели?
Първоначално споделих идеята си на събитие през януари 2018. Тя беше да превърна тогавашната кетъринг компания "Благичка – кухня с кауза" в първия ресторант с нулев отпадък. Разказах за принципите на философията и след това установих, че има много хора, които искат да разберат повече по темата. За тях беше нещо ново и неясно, но имаха желание да го правят. Тогава се събрахме около 5-6 човека и решихме да основем сдружението. Неговата мисия е да разпространява философията сред българското общество. Фокусът ни в момента е върху училищата. Разбира се, работим и с много компании. Обучаваме служителите им как да генерират възможно най-малко отпадък. Но амбицията ни е до началото на новата учебна година да имаме вече валидирана и финализирана методология за преподаване на философията в училище. Всъщност, ние вече я преподаваме в училища, но искаме да се превърнем в онлайн наръчник, който да е достъпен за всеки учител. По този начин учителят ще може да прави това, което ние правим. Сега всички доброволци сме около 35, но на фона на многото училища в България и огромната маса ученици е ясно, че няма как да ги обиколим. Училищата са много отворени, те самите ни търсят, директорите се интересуват. Освен това методологията ни е подходяща, тъй като екипът ни се състои главно от учители и преподаватели. Имаме много игрови методи, така че чрез игра, забавление и наистина осъзнаване на проблема децата ще могат да бъдат новите герои и да променят средата около себе си. Те ще имат тази увереност след тези 7 урока.
Наскоро издаде и книга - "Живот с нулев отпадък в България". Кои са първите стъпки към този начин на живот?
Книгата се базира на 5-те принципа, които стоят зад философията:
1. Откажи се от нещата, от които нямаш нужда.
2. Намали потреблението на онези, от които имаш нужда.
3. Използвай многократно.
4. Компостирай.
5. Рециклирай.
В книгата са заложени много лесни и практични съвети. Без значение коя страница си отворил, просто виждаш един съвет и веднага можеш да започнеш да го прилагаш. Но разбирането на принципите е основното, за да можеш да следваш тази философия. Именно затова го наричаме философия, защото става част от твоя начин на живот.
Смяташ ли, че е възможно да "изхвърлим" напълно боклука от ежедневието си или това е по-скоро утопия?
Намирам се някъде по средата. Искрено вярвам, че е възможно да достигнем този момент. Аз съм имала много дълги периоди, в които не съм ходила до кофите за рециклиране дори. Но като човек, който има малко дете, все още срещам ситуации, за които съм неподготвена. Детето води със себе си нови предизвикателства и наистина стигаш до момента, в който хвърляш нещо. Но съдейки по себе си, с времето човек се учи и е възможно да спре да изхвърля боклук. След 3-4 години следване на философията. Но пак казвам, не е необходимо да има няколко перфектни хора, а много от нас, които правят малки стъпки. И в книгата има точно такива примери. Кратки съвети, от които можеш да избираш за всеки ден и да надграждаш, стига да искаш. В ерата, в която живеем, перфекционизмът няма да ни помогне, но мнозинството може и да го направи. Едно от първите неща е да премахнем еднократната пластмаса. Това ще бъде повече от прекрасно, дори да не правим много други неща.
Позитивни отзиви ли срещаш, когато разказваш за своята кауза, или обществото ни е настроено скептично?
Определено позитивни. Трябва да кажа, че именно това ми помогна, за да напиша книгата. Ако виждах негативизъм, това щеше да се отрази и на моите нагласи. Не бих имала енергията да пиша. Струва ми се, че хората наистина вярват във философията и търсят решението чрез нея. Затова и самото представяне на книгата беше много вълнуващо и дойдоха много хора. Аз очаквах около 50-60 човека, а те бяха 140. Беше изключителна вечер и ще запазя емоцията дълго.
Как пазаруваш в супермаркетите?
Влизам в супермаркетите, но най-често за плодове и зеленчуци. Имала съм много успехи и с мои кутии. Но истината е, че в България в момента пазаруването с твои кутии се получава в кварталната млекарница, месарница, магазина за ядки. В тези малки локални магазинчета. Големият бонус при тях е, че често получаваш по-високо качество на същата цена. Прясното мляко е един от любимите ми примери. Взимам го директно от млекомата със стъклената ми бутилка и плащам по-евтина цена за литър, отколкото във всеки друг магазин.
А когато става въпрос за козметика, мода – как да бъдем по-екосъобразни?
Относно дрехите определено съветвам да преодолеем желанието да имаме последния писък на модата. Особено за дамите. Важното е да си спретнат, да изглеждаш добре, но смятам, че няма най-модерно. Модата се преповтаря, дори известни марки връщат модни тенденции от преди години. Относно козметичните продукти – ние започнахме да правим наша козметика. Първата Zero Waste козметика. Има опция да си върнеш бутилката или да си я напълниш отново. В книгата има също много рецепти – за фон дьо тен, за спирала, за очна линия, шампоани и маски за коса. За повечето неща съм се опитала да дам рецепти, включително за почистващи препарати. Вече много от големите производители на козметика се стараят да предотвратят проблема с пластмасата и забелязвам, че има все повече продукти в стъклени бутилки. Другото много важно за мен е начинът, по който са произведени нещата. Трудно бих си купила нещо, с което е навредено на друго същество. Всеки, който започва да следва методите, се интересува какво се е случило по време на производството на даден продукт, дори и когато той изглежда био и екосъобразен. В началото пазарувайки си мислиш само какво ще правиш после с тази опаковка. След това малко по малко си даваш сметка, че дори самото съдържание вътре не е полезно за теб. Основното, което винаги повтарям по време на обучение е, че така както се отнасяш към всеки продукт или опаковка, така се отнасяш и към всичко в живота си, дори към хората около теб. Ако взимаш чаша и след 15 минути я хвърляш, неосъзнато по този начин третираш и хората. Разделяш се с някого и си казваш, че ще си намериш следващ. Много грешен консуматорски начин на мислене спрямо опаковки, продукти и хора.
Децата в първите си години изискват много грижи, а също и консумативи. Какво би препоръчала на майките?
Аз като майка изчетох в интернет кое е онова нещо след раждането на бебето, което оставя най-голям отпечатък. Има много крайни изказвания, че ако искаш да следваш философията, не трябва да имаш деца, защото те оставят прекалено голям отпечатък. Но в крайна сметка ние сме хора, естествено, че оставяме нещо след себе си. Но основният проблем са памперсите. Аз си купих 15 многократни пелени, които са удобни и модерни. Изцяло памучни са, натурални и не дразнят кожата, както останалите еднократни памперси. В крайна сметка памперсите са пластмаса, а най-фаталното е, че след като ги хвърлиш, те не могат да бъдат рециклирани. Или биват изгаряни, или остават на сметищата и отделят огромни количества метан, който е толкова вреден, колкото газовете от колата и от фабриките. Затова не е редно и да се изхвърля храна, защото тя също отделя този метан. Нужно е да се компостира. Още нещо бих посъветвала майките – да купуват дървени играчки. Те са много по-трайни. Винаги могат да ги продадат или подарят след време. И качествени бебешки шишета. Знам, че едно бебе не може да пие от стъкло, но нека да е хубава пластмаса, която е BPA free, т.е. няма бисфенол А и е многократна. За съжаление те се захабяват и на мен ми се е налагало да хвърлям такива, но пък за щастие могат да се рециклират. Нещо, което аз също много изхвърлях, бяха лекарствата. До ден днешен не смея да експериментирам с детето така, както със себе си. Когато имаш дете и лекарят ти каже, че трябва да вземеш тези лекарства, просто отиваш и ги взимаш. И не съм се чувствала зле, защото в този момент детето ти е преди всичко. Просто за останалите неща винаги търся алтернативи.
В твоя ресторант Blagichka - zero waste следваш принципите за нулев отпадък. Как го постигаш?
В ресторанта имаме 3 основни принципа:
1. Пазаруваме насипно, т.е. имаме в склада един голям набор от кутии и екипът отива и пазарува всичко в тях.
2. Правим много доставки, но винаги с многократни съдове. Клиентът има две опции – да остави депозит за всеки съд или при доставката да си ги прехвърли в негови съдове и да ги върне още на място. Имаме много клиенти, които вече си знаят, идват с кутия и им даваме 10% отстъпка.
3. Компостираме. Точно до ресторанта е компостера. Всичкият органичен отпадък отива там.
Преди да станем Blagichka - zero waste предлагахме много месни неща. Все още предлагаме, но само изчистено месо без кожа и кости, защото в компостера не могат да се изхвърлят животински продукти. Затова залагаме все повече на веган или вегетарианска кухня. Това са трите основни неща, но те са и най-важните.
В него работят предимно младежи в неравностойно положение. Сблъскваш ли се с предразсъдъци?
По-скоро не. Имали сме някои ситуации. Например, Марио, който е глух, често остава сам на бара и може да обслужва клиенти, стига да му посочиш какво искаш. Може да ти сервира просто без да ти говори. Но когато сме имали нов клиент и Марио е бил сам на бара, Дани (управител на ресторанта) е чувала от кухнята как му се карат. Но като цяло много добре се приема идеята и мисля, че повечето клиенти се радват. Даваме шанс точно на такива хора, за да могат да израснат и да преодолеят трудностите. Защото не мога да сравня себе си с Марио, аз знам, че на него му е много по-трудно, отколкото на мен. Но сега той е изключително щастлив тук. Освен това редовните ни клиенти го познават, не им прави вече впечатление и знаят как да му покажат, че всичко е било супер. Дани и Марио също се разбират чудесно помежду си. Всичко се учи с времето. Имали сме сложни моменти в началото, но вече всички свикнахме.
Какво най-много харесваш в себе си?
Това, че имам много енергия и рядко се уморявам. Почти никога не се спирам. Няма моменти, в които си казвам, че сега ще си почина за известен период, а после ще наваксам. Това е черта от характера ми.
А какво би променила?
Същото. Работохолизмът понякога нарушава баланса. Сутрин, дори ако стана и не ми е добре, просто идвам на работа и всичко ми се оправя. Като човек с дете се опитвам да отделям повече време за него и семейството си и да оставя работата настрана. Тръгвам си по-рано от работа и прекарваме следобеда и вечерта заедно.
Една жена трябва….?
... трябва да вярва в себе си.
Какъв е твоят свят?
Забързан и приключенски.
