Имало едно време едно момче, което било лошо по характер. Един ден неговият баща му дал чувалче с пирони. Казал му, всеки път щом загуби търпение или се скара с някого, да забива по един пирон в дървената врата.
Първия ден момчето забило 37 пирона във вратата. Минали няколко седмици и постепенно количеството на забитите пирони намалявало. Момчето разбрало, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони.
Дошъл денят, в който младежът не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му споделил новината. Но бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път, когато не загуби търпение.
Не след дълго дошъл денят, в който момчето споделило на баща си, че извадило всички пирони от вратата.
Тогава баща му го завел при вратата и му казал:
– Сине, ти се държа прекрасно, но погледни колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато обидиш някого, все едно го намушкваш с нож. И тогава няма значение колко пъти ще поискаш прошка за нанесената обида. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата, и за разлика от физическата си остава.
