Понякога вярвам, че времето ни заедно е било лимитирано и просто е изтекло. Може би някой ден в необозримото бъдеще ще се видим и всичко ще придобие смисъл. Ще се смеем на спомените, които ни донесоха толкова много болка и ще разберем защо е трябвало да свърши по начина, по който свърши. Надявам се, че и двамата ще бъдем в по-добро психическо и емоционално положение. Защото вярвам, че всичко, от което се нуждаем, е време, за да растем и да оправим животите си сами.
Ти не беше готов, а колкото и да се опитвам да го отрека - аз също не бях. Ти бе свикнал да носиш тежестта на света на раменете си, сам самичък, а аз започнах да се чувствам като поредната ти грижа. Понякога губих ума си, опитвайки се да разбера твоя свят, но така и не успях съвсем. Може би някой ден ще разбереш, че ако искаш да стигнеш далеч, не е задължително да вървиш сам.
Вярвам, че фактът, че все още си в мислите ми ежедневно, не е съвпадение. Вярвам на сърцето си, което казва, че най-правилното нещо на света е да сме заедно. Но вярвам и на ума си, че всеки трябва да научи уроците си и понякога любовта не е достатъчна.
Може би някой ден нашата история ще продължи. Ще имаме енергията да продължим там, където спряхме, и няма да се откажем, когато нещата станат трудни. Ще можем да разберем, че нашата любов, макар и различна, не е по-малко реална. Ще се чувстваме готови да рискуваме всичко. Ти ще бъдеш човекът, който чувствам като дом и като предизвикателство. Все още вярвам, че някой ден, някъде там ще се срещнем и ще бъдем "ние".
