Времето ми предаде много важни уроци. Винаги се опитвам да го слушам, дори когато ми шепти.
Научи ме, че ако нещо е писано да случи, то непременно ще се случи. Нишката може да се свива и разтяга, но никога не се разделя. Ако някой трябва да е част от живота ти, то той ще бъде. Имаш нужда от опита, знанието и урока, който ти носи. Ще остане толкова време, колкото е необходимо за усвояването му.
Времето ме научи, че всяка раздяла освобождава място на среща. Никой на никого не принадлежи.
Времето ме научи да се доверявам на вътрешния си глас. Да се вслушвам в него. Да не бързам. Да изчакам моментa да отмине и тогава да се изказвам и действам. Да не бъда осъдителна и крайна - нито към себе си, нито към околните.
Времето ме научи да не си създавам първо впечатление. Има хора, с които нещо щраква от момента на запознанството и други, на които им трябва време, за да се разкрият.
Времето ме научи да бъда грижовна към сърцата на другите - всеки е бил нараняван и води своята битка.
Времето ме научи, че онова, което чувствам, е мое и не мога да държа никой отговорен за това.
Времето ме научи, че ако искам да погледна себе си отстрани, най-добре мога да го направя като погледна в хората, с които общувам и начина, по който ги виждам. Онова, което ме кара да им се възхищавам, е нещо, което е в мен и чака да излезе. Онова, което не харесвам, също е в мен и очаква да бъде прието.
Времето ме научи да не мисля. Да се отпускам. Да пусна контрола. Не винаги мога да предвидя всичко, но мога да се наслажадавам на онова, което е сега.
Времето ме научи, че най-важното е да бъдеш автентичен, а не перфектен. Винаги ще има по-добри от теб, по-красиви, по-силни, по-можещи и знаещи, но никой не може да бъде теб. Никой не е теб.
Времето ме научи, че кармата същестува. Ако не искам да изпитам нещо, не трябва да го причинявам на някой друг. Всичко се връща като бумеранг с още по-голяма сила. В двойни размери. Бъдете внимателни в мислите и действията си.
Времето ме научи винаги да избирам на първо място себе си. Любовта към мен ме спаси във времето.
Автор: Силвия Крумова, Silvia Amica
