"Толкова различен живот“ от Лучия Джовани ни показва как да се променяме, за да останем верни на себе си, как да развием гъвкавостта си, без да губим посоката. Авторката говори за механизмите, които водят до сковаване, страх, тревожност и в крайна сметка блокират нашата реализация.
Дава храна за размисъл и излага нови идеи, които ни подтикват да не продаваме мечтите си, да не се принизяваме, като се чувстваме жертви, попаднали в безизходица, да забравим за негативните мисли и емоции, да не живеем под нивото на своите способности и възможности.
Естествено, "Толкова различен живот” не е и не иска да бъде магическо хапче за всичките ви проблеми. Но в книгата ще намерите „семена”, ще научите как да ги посеете, как да се грижите за растенията и как да добиете желаните плодове. Този процес изисква воля, усърдие и активност. Готови ли сте да тренирате вашето сърце и вашия разум? Искате ли да тръгнете по пътя на промяната? Това е пътуване за герои, защото вътре във всеки мъж и жена е потънал в сън един герой.
***
Откъс от книгата:
Само ако се променяш, можеш да останеш същият. Само ако се движиш, можеш да останеш, където си. / Тони Бюзан /
Не може да не се променяме
Ако в живота има нещо постоянно, нещо сигурно, то това е промяната.
Според една древна дзен сентенция не можем да влезем два пъти в една и съща река. Всеки път условията са различни: температурата на водата, флората, фауната, микроорганизмите, изпълващи реката, ще бъдат различни и ще ни доведат до нов опит. С други думи, всеки път ще влизаме в различна река.
Същото се случва и в потока на живота. Всичко около нас търпи непрекъсната метаморфоза.
Самото човешко тяло, твърде далеч от идеята да бъде обикновено сцепление на неговите части, е в постоянен растеж и промяна. Във всеки един миг претърпява невероятни биохимични и биологични изменения и ненапразно последните открития на квантовата физика стигнаха до заключението, че на всеки седем години клетките в тялото се подновяват напълно.
Клетки, кръв и органи всъщност работят, като се променят неспирно, за да поддържат хомеостазата, тоест динамичното равновесие. С други думи, за да може да си осигури състояние на постоянно здраве, тялото непрекъснато се променя.
Това е спонтанен процес, който в природата се случва постоянно. Всички сме се сблъсквали с него поне веднъж през живота си, когато сме влизали във вода. Без значение дали става дума за езеро, море, река или обикновен басейн, какво правим, за да запазим баланса си, когато сме в дълбокото и краката ни не докосват дъното? Трябва да се движим. Парадоксално, даже само за да останем, където сме, имаме нужда да се променяме, да се движим. И то да го правим координирано, давайки ритъм и посока на нашите действия.
Да живеем, означава да се променяме. Ден след ден ние се променяме. Даже в този определен миг се променяме, без да си даваме сметка за това. Но в каква посока? Движим се, за да запазим онова, което имаме (работа, връзки, здраве)? За да се усъвършенстваме? Оставили сме се на течението да ни носи? Или потъваме към дъното?
***
Лучия Джованини пристига в София за премиерата на „Толкова различен живот” на 29 юни от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК. Освен че ще участва в представянето на книгата, тя ще изнесе безплатен семинар на тема „Различен живот”.
