За шеста поредна година колективът "Феминистки мобилизации" организира на 8 март Шествие за правата на жените, като тази година е под надслов "Не на войната!". То ще стартира в 18.00 часа пред Съдебна палата в София.
"8 март е ден, който вече над сто години обединява феминистки движения от цял свят в искането за достоен живот и достойни условия на труд за всички жени. Много от тези движения обаче в историята са представлявали и едни от най-силните гласове против военните действия и колониализма по света, както през изминалия 20-ти век, така и в настоящия.
На този 8 март, освен да заявим непримирението си с неравенствата, ще издигнем глас срещу войната и категорично ще се обявим против тиранията, както на Путин, така и на военнопромишления комплекс ръководен от лицемерните управници на САЩ, чиито "миротворни" войни години наред трупат богатства за сметка на чужди народи, докато рушат животите на стотици хиляди хора.
Заставаме твърдо на страната на всички обикновени мирни хора на територията на Украйна и на страната на тези в Русия, осмелили се да излязат и да се заявят срещу войната. Солидаризираме се и заставаме на страната на всички, чиито животи биват разрушени заради военен конфликт – на хората в Сирия, Афганистан, Палестина, Йемен, Судан, Мианмар, Сомалия и много други, които също биват раздирани от войни, докато ракети летят над украинска земя.
За поредна година излизаме отново на улицата, за да изкрещим по-силно от всякога: Няма да търпим и няма да мълчим! Искаме мир, искаме икономика, общество и политики в полза на живота, а не печалбите!
През изминалата година България стана свидетел на задълбочаваща се политическа криза и серия от избори за правителство, докато кризата с коронавируса продължи да се влошава и много хора загубиха преждевременно живота си. Енергийната криза се разрасна в световен мащаб, а в България, втората по бедност страна в ЕС, цената на електроенергията достигна рекордни нива. Цените на базовите хранителни продукти растат главоломно, наред с инфлацията и бедността и социалните неравенства продължиха да се задълбочават. Всички тези развития имат непропорционално голям негативен ефект върху жените, особено върху цветнокожите жени, мигрантките, бедните жени, жените с увреждания и ЛБТИА+ жените. Патриархалността на политическата и икономическата ни система утвърждава уязвимостта на жените в ситуация на задълбочаваща се криза и засилва експлоатацията на нашия труд.
Междувременно, случаите на домашно насилие над жени станаха ежедневие. Липсата на политическо внимание върху проблема, забавянето на промяната на закона, недомислените ограничителни мерки и пълната липса на системна взаимопомощ и икономически обезщетения за обикновените работещи хора по време на кризата с Ковид-19 затвориха много семейства вкъщи – статистически най-опасното място за една жена. Някои останаха без покрив над главата си, други се борят със заплахата да загубят дома си, докато цените на имотите достигат космически висоти. Нека не забравяме и че 53.5% от жените, живеещи самостоятелно, живеят под прага на бедността.
През последната година също така бяхме изправени пред невиждана досега поредица от открити фашистки атаки, включително на протест срещу насилието над жени, а нелепите опити от страна на общината да се забрани Луковмарш доведоха до не едно, а три шествия на неонацисти по улиците ни.
Всичко това са само част от причините да излезем на Шествие за правата на жените и този 8 март. Ще продължаваме да се борим за мир, равни права, справедливост и свобода не само за нас самите, но и за всички, които не могат да присъстват или чийто глас не се чува в общественото пространство.
Ето и част от нашите искания:
* Незабавно приемане на промените в Закона за домашното насилие; за повече и по-адекватни мерки за превенция и справяне с домашното насилие и насилието, основано на пола.
* Адекватно заплащане, по-добри и безопасни условия на труд и достойнство за всички медицински сестри, грижовни работнички, работнички, заети в сферата на почистването, учителките, касиерки, сервитьорки, шивачки и всички други работнички от ключови сектори.
* Елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд и борба с дискриминацията на работното място.
* Целенасочени усилия от страна на държавата за политическото овластяване на жените и създаване на повече възможности за реално постигане на равно представителство и участие в управлението и вземането на решения на местно, национално и международно ниво.
* Край на политическото демонизиране на ромската общност (и специфично многодетните майки).
* Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости. Окончателно прекратяване на запрещението, което отдавна е отхвърлено и забранено в много страни по цял свят.
На този линк ще намерите целия ни манифест, чрез който можете да се запознаете с останалите искания на протеста: docs.google.com/.../1WhLrRV8uMm8jGBj92MVdrr.../edit.
