Само ако знаех…
…че пълните кошници с вярвания са с малка стойност, щях да съм обърнал тези вярвания в убеждения, които да указват посоката на живота ми. Само ако знаех…
…че хората са давали живота ми за пример, че съм вдъхновявал другите, щях да помоля Бог да оформи характера ми да бъде отражение на сърцето ми.
Само ако знаех…
… колко малко всъщност те разбирам, щях да слушам по-близо до думите ти, да издирвам мислите ти и да търся познанието на твоите най-дълбоки копнежи на сърцето.
Само ако знаех…
…че спомените ми ще бъдат толкова ценни, щях да намеря време по-внимателно да събера историята на живота ти.
Само ако знаех…
…че всеки може да внесе удобство, смелост и спокойствие чрез думите си, кой знае колко живота можеше да съм докоснал? Само ако знаех…
…че приятелствата са толкова ценни, никога нямаше да ги приемам за даденост… особено твоето.
Само ако знаех…
…че телефонното обаждане беше последното, което имахме, щях да говоря само за любов. Само ако знаех…
…че бях на път да загубя усмивката ти, щях да ти благодаря за радостта, която донесе в живота ми.
Само ако знаех…
…съм на път да загубя любовта, силата и подкрепата, които винаги си ми давала, щях да се втурна към дома ти и да ти благодаря милион пъти, за това което направи с живота ми. Само ако знаех…
…че Бог ме е създал с цел, щях страстно да искам от Него да открие това, което е желал.
Само ако знаех…
…че никога не е твърде късно да пренапишеш историята на живота си, бих взел химикала по-скоро.
…че когато Бог затваря една врата, Той отваря друга, щях да се страхувам по-малко от от промяната и повече да приветствам новите възможности и приключения.
Само ако знаех…
…че придържането към определени ценности е начин на живот, щях да съм научил повече от провалите си.
…че Бог ни дава цял живот, за да станем личностите, които Той иска, щях да съм по-търпелив със себе си… и с другите.
Само ако знаех…
…че нещо толкова глупаво и грешно ще те нарани толкова лошо, щях да съм направил така, че никога да не се случи.
…че не е достатъчно да изпразня живота си от грешно съдържание, а трябва да го изпълня и с неща, които наистина си струват.
Само ако знаех…
…че всичко зависи от това, в което вярвам и невежеството не е извинение, щях да бъда по-бдителен, да поставям истината в сърцето си.
…колко често приемам на сляпо вярванията на някой друг, копирам живота на някой друг и се опитвам да имитирам нечие духовно преживяване, можех да открия мои собствени и да ги направя реалност.
Само ако знаех…
…че любовта на Бог… знанието, че Той ме обича… достига до моите страхове и несигурност, щях да позволя Неговата любов да ме обгради, погълне и прободе в дълбините на душата ми. Само ако знаех…
…че истинското щастие е състояние на ума, че няма заместител на доброто отношение, щях да бъда по-благодарен за това, което имах и за шанса, че мога да живея, работя и обичам.
Само ако знаех…
…дълбините на мъдростта и просветлението, притежавани от хората около мен, щях да говоря по-малко и да слушам повече.
…че това беше последната ни разходка, щях да съм опитал да изразя чувствата си към теб, дори и думите ми не винаги да са звучали на място.
Само ако знаех…
…никога нямаше да те бутам в леглото, щях да те прегръщам силно, да отказвам да те пускам и да се наслаждавам на чудото да бъда с теб.
…че дните ми са към своя край, щях внимателно да ги изброя, един по един, и да помоля Бог да ги прекарам по-най-добрия възможен начин, защото те са твърде мимолетни.
Автор: Ланс Убълс
