Момченце попитало майка си: "Мамо, защо плачеш?"
А тя отговорила: "Защото съм ЖЕНА!"
"Не разбирам, мамо!", казало детето.
Майка му го прегърнала нежно и казала: "Никога няма да разбереш, синко!"
По-късно малкото момче попитало баща си, "Защо мама сякаш плаче без причина?"
"Всички жени плачат без причина", само това успял да му каже баща му.
Но минали години.
Момчето пораснало, станало мъж, и придобило известен опит в живота. Въпреки това все още не разбирало ЗАЩО жените са толкова чувствителни и толкова… загадъчни.
Тогава попитал Господ: "Господи, познаваш ли сърцето на жената?"
Господ му отговорил: "Когато създавах жената, аз я направих СПЕЦИАЛНА!
Направих раменете й достатъчно силни, за да поемат тежестта на цялото семейство. И въпреки това, достатъчно нежни, за да даряват утеха.
Дадох й вътрешна СИЛА, за да издържа раждането на всяко свое дете. Но и с нея да приема отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й ТВЪРДОСТ за изпитанията на живота, за да продължава напред, когато другите около нея се отказват.
Дадох й ТЪРПЕНИЕ да обича децата си и тихо да понася болката си, когато я нараняват или пренебрегват.
Дадох й ЛЮБОВ, с която да помага на съпруга си да преодолява грешките си и да му прощава, когато греши. Защото от неговото ребро я създадох, за да бъдат и двамата ЕДНО ЦЯЛО и в радост, и в неволи.
Дадох й МЪДРОСТ, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде непоколебимо до него.
Дадох СРЪЧНОСТ на ръцете й, за да създава и да преобразява всичко, до което се докосне.
Накрая й дадох и СЪЛЗИТЕ, за да ги използва, когато има нужда. Да има утеха и място, където да се приюти.
Виждаш ли, синко, казал Господ, КРАСОТАТА на Жената не е в дрехите, нито накитите, които носи, нито във фигурата ѝ, нито в красиво сплетените й коси.
Красотата е в нейното СЪРЦЕ, което е обиталище на моята любов! Красотата е вътре в нея. Всяка жена е КРАСИВА и е едно от моите най-съвършени творения."
