Пакетче бисквити със силно послание


Пакетче бисквити със силно послание
Снимка: iStock/Guliver

Една жена трябвало да прекара няколко часа на летището, докато стане време за полета й. Тя си купила книга и пакет бисквити и се разположила в чакалнята. Както си четяла, до нея седнал млад мъж.

Той протегнал ръка и без да се срамува, започнал да си взема бисквити от пакета, който стоял между тях. Една след друга те изчезвали в устата му. Жената решила да не се разправя и не му направила забележка, но започнала да вади бисквити и да ги яде със същото темпо, с което ядял и безсрамният младеж. По някое време тя наистина се ядосала и си помислила: „Ако не бях толкова възпитана и образована, досега да съм зашлевила този господинчо".

Всеки път, когато жената си вземела бисквита, мъжът правел същото. Погледите им постоянно се засичали и когато в пакетчето останала само една бисквитка, жената се зачудила как ли ще постъпи безсрамникът сега. Тя рязко взела сладката и си помислила: „Колко неблагодарен тип! Колко невъзпитан! Дори не ми благодари!"

Скоро жената с облекчение чула да обявяват полета й. Тръгнала към обявения изход, без да се обърне към мястото, където седял безсрамният крадец. След като се качила на самолета, тя потърсила в чантата си книгата, която почти била прочела. За нейна най-голяма изненада и притеснение обаче, открила че пакетчето бисквити си стояло недокоснато в чантата й.

"Боже мой! – помислила си жената. – Ако моите бисквити са тук, значи онези са били негови и той е разделил всичко с мен!"

Било прекалено късно, за да се извини на младежа. Оставалo й само да признае, че безсрамен, невъзпитан и крадец се е оказал не този, когото тя през цялото време била заклеймявала!

Колко пъти в живота ни се е случвало да сме сигурни, че нещо е станало по точно определен начин, а после да излезе, че изобщо не е било така... Нека помислим два пъти, преди да съдим другите. Нека преди да помислим нещо лошо за тях, да се усъмним в собствените си предположения.

Някои неща не можем никога да върнем: камък, хвърлен в океана; изречена дума; удобен момент за действие; обичан човек, който си е тръгнал; и приятелство, което е приключило.

 

Откъс от „Скритият дар" на Джериес Авад

Етикети:
Iwoman.bg

Още от Силна


Реклама

Не се бойче, че ще ви стъпчат - стъпканата трева се превръща в пътека.

Блага Димитрова

Най-четени | Най-нови


виж всички виж всички
Реклама