През целия си живот се опитвах да се свия. Да се смаля. Да стана по-тиха. По-малко чувствителна. По-малко да споря. По-малко да се привързвам. Да се нуждая от по-малко. Защото не исках да бъда ничий товар. Не исках да искам твърде много от хората около себе си. Не исках да ги отблъсквам.
Исках хората да ме харесват. Исках да държат на мен и да ме ценят. Исках да бъда обичана. И така, през всички тези години, аз жертвах себе си, за да се харесам на другите. За да ги карам да се чувстват добре. За да ги правя щастливи. И през всички тези години аз страдах.
Но се уморих от това страдание. Уморих се да се свивам. Приключих!
Повече няма да се опитвам да променям себе си, за да се впиша в представите на някого за идеалната половинка. За идеалната приятелка. За идеалната жена. Аз струвам много. Повече, отколкото осъзнавам. Струвам много точно такава, каквато съм. И не защото някой ми го е казал. А просто защото е записано в мен. В сърцето ми.
Аз съм ценна. Мислите ми са ценни. Чувствата ми са ценни. Гласът ми е ценен.
И без значение дали другите ще ме одобрят или не, аз ще бъда себе си. Аз СЪМ себе си. И ще продължа да бъда себе си. Истинската себе си.
Дори ако някой се разгневи на промяната в мен. Дори ако откаже да ме разбере. Дори ако си тръгне от живота ми.
Аз отказвам повече да се смалявам.
Аз отказвам повече да се свивам.
Аз отказвам повече да бъда друга.
Избирам да започна отначало.
Избирам да разчистя пространството около себе си.
Избирам да се вслушвам в гласа на сърцето си.
Избирам себе си.
