Никога не съжалявай за миналото, а го приеми като учител, защото то е точно това... Няма нищо лошо в това да правиш грешки. Грешките са част от живота и са от основно значение за растежа. Както гласи една мъдрост: „Щастието идва чрез добрата преценка, добрата преценка идва чрез опита, а опитът идва чрез лошата преценка“... Учителите от Изтока казват, че всяка стрела, която се забива в центъра на мишената, е резултат от сто несполучливи изстрела... Никога не се страхувай от неуспех. Неуспехът е твой приятел.
Склонни сме да се вторачваме в неуспехите си. Да ги преекспонираме. Да се окичваме с тях като с медали на черна слава. Превръщаме ги в емблеми на самите себе си. В граници, отвъд които вярваме, че нямаме сили да преминем. Оглеждаме се в тях като в огледало. Но не си даваме сметка, че огледалото е изкривено. И че образът, който виждаме, също е изкривен. Не си даваме сметка, че това не сме ние. Това е преобърнатата ни представа за самите нас...
Трябва да се научим да виждаме отново себе си. Отвъд миналото. Отвъд грешките. Отвъд разочарованията. Трябва да се научим отново да се вслушваме в сърцето си. Да се вглеждаме в очите си. Там е скрита истината. За нас самите. За волята ни. За вярата ни. За мечтите ни. За бъдещето, което ни принадлежи.
Из "Mонахът, който продаде своето ферари", Робин Шарма
