Примирявате ли се с малкото? Оставяте ли се да живеете, както ви казват, че е правилно? Сякаш се предполага, че ние всички сме длъжни да следваме един предначертан и отъпкан път, да слушаме нечии съвети и да заключим надълбоко мечтите, уникалностите и вътрешния си глас.
Много хора стават жертва на рамката, в която се опитва да ги вкара семейството или средата им. Те всъщност изобщо не са това, което изглеждат, но не са имали свободата да изберат себе си. Може би щяха да тръгнат в друга посока, да изградят съвсем различен живот, но са се подчинили, защото са им казали, че така е най-добре.
Ако сте един от тези хора, а ние почти всички малко или много сме, сигурно сте се замисляли дали не можете напълно да промените живота си. Да зарежете всичко, което ви потиска, да освободите себе си и да създадете света, в който искате да живеете. Залъгвате се или не, истината е, че е напълно възможно и никога не е късно за това! За съжаление още една истина, която винаги ни спира е, че ни е страх.
За да бъдеш щастлив, първо трябва да пуснеш нещастието. За да отидеш там, където искаш, първо трябва да си тръгнеш от мястото, на което си сега. За да получиш нови възможности, първо трябва да отхвърлиш всичко старо. И ето точно от това се страхуваме - от тази дупка по средата, от това тъмно място. Ами, ако не проработи и изгубим всичко?
А какво ще изгубим? Това, което никога не сме искали, от което жадуваме да се отървем, което толкова ни тежи и стресира. Тази сивота, която ни отне живота, този шаблон, който ни сложиха другите и ни накараха да вървим по нечии чужди стъпки. Точно този живот, от който искаме да избягаме.
Знам само, че не си струва... за нищо на света не си струва да се мъчиш в живот, който не харесваш. Затова каквото и да се случи, няма да загубим повече от това, което губим в момента!
Заслужаваме да бъдем щастливи, а в света, в който живеем има хиляди възможности да го постигнем. Но понякога, за да е възможно това, трябва първо да пуснем всичко непотребно и така да отворим място за новото и различното, за живота, който искаме!
- Маркрит Чилингирян
