Научих се единствено на смелост –
да мина през живота като вихър,
да вярвам без съмнение във себе си,
да бъда любопитна, цветна, тиха,
да помня правилата по учебник,
а после да ги пиша с мое право...
Да случвам всяка мъничка потребност,
без никой да ми каже свойто „Браво”,
защото този свят е непонятен,
и винаги крещи за малко нежност...
А аз раздавам влюбено душата си,
и винаги ще дишам със надеждата,
че сбъдна ли мечтите си докрая,
листата ще се пръснат в пеперуди...
Да бъдеш лек, не значи да си в рая.
А с всеки дъх да се превръщаш в чудо.
Автор: Мира Дойчинова
