Аз съм зодия Стрелец и като такъв гледам основно в бъдещето. И въпреки че знам колко всеки един от нас не е своята зодия, тази характеристика на Стрелеца съвсем не ми е чужда. Дълги години живях по този начин. Случва ми се нещо и аз не го осъзнавам. Затова пък, когато то отмине, аз започвам да усещам какво точно е станало и веднага се появява желание, това да ми се случи отново. Защото, когато е бил моментът аз да му се насладя... не съм го направила. Мислила съм за нещо друго, притеснявала съм се за бъдещи събития или съм анализирала минали такива. Никога не си дадох възможност да бъда ТУК и СЕГА. Навлизайки обаче по пътя на осъзнатостта, аз прочетох в много книги - Колко е важно да живеем в настоящето. В началото не го разбирах, но с времето и с опита нещата се промениха. Ще ви дам прост пример:
Отивам на концерт на любима група. Дала съм много пари за билет на този концерт. Пропътувала съм километри, чакала съм с месеци и т.н. Идва деня на самия концерт и аз вече тръпна в очакване. Настанявам се на стадиона и концерта започва. Аз, разбира се, пея и танцувам. Само че в мен остава усещането, че не осъзнавам какво точно се случва. Пък и ума ми е зает с притеснение, как ще се прибера след концерта или някакъв друг подобен проблем. Забавлявам се, разбира се, но сякаш не съм там. Концертът отминава и аз си отивам вкъщи. Адреналинът е силен и аз не мога да заспя. През нощта започвам бавно да осъзнавам, какво ми се е случило. Тогава наистина усещам концерта, но той вече е отминал. Съжалявам, че не съм се насладила, когато е трябвало. Заболява ме душата и аз започвам да искам това да се случи, отново. Правя планове за следващия концерт, но знам, че той скоро няма да се повтори и ме топли само спомена от предишния. На който аз не се насладих, когато трябваше.
Познато ви звучи нали?! Толкова често забравяме истински да се насладим на момента, че после съжаляваме, когато той е отминал. Това е, защото не сме научени да живеем тук и сега. При някои това не е толкова трудно, но за мен си беше важен житейски урок. Тогава, на един концерт, аз реших да променя нещата. Станах, затворих очи и просто се оставих на музиката. Крещях, виках, наслаждавах се. Чувството е неописуемо. След това дори успях да заспя удовлетворена. Защото съм била в момента, без да мисля за друго и без да оставям мозъкът да ме отдалечи от момента.
Колко пъти сме губили живота, за да мислим за бъдещето?! До какво ще доведе това, какво искам от това...? Вечните въпроси. Боим се да действаме, за да не ни наранят. Боим се да скочим, за да не паднем. Пазим се от всичко. Не говорим свободно, защото не знаем как ще ни приемат. Правим грешка след грешка, защото не се научихме да живеем за момента. После, когато тръгнем да умираме, ще съжаляваме повече за нещата, които не сме направили, отколкото за тези, които са се провали. Дори да е бил горчив урок, това е начин да израснеш. Без опити и провали, никой не върви напред. А животът се живее, когато опитваш до последно и се наслаждаваш на опита. Когато живееш СЕГА! Без значение какво ще е УТРЕ! Защото ако утре няма, поне ще ти остане това СЕГА!
Това е едни от най-важните уроци, който съм учила и продължавам да уча. Но всеки ден, когато успея да преодолея границите на ума и да се насладя на момента, се чувствам жива. Защото точно тези моменти изграждат живота ни и те се помнят.
Нека живеем СЕГА, защото само това имаме!
Източник: Гергана Николова, gnezdoto.net
