Много от нас се учат от малки да „обичат ближните си, както обичаме себе си.“ Но какво ще стане, ако ние не обичаме себе си? Какво става, ако ние сме най-лошия си враг и най-суров критик? Ако се отнасяме към другите така, както се отнасяме към себе си, тогава съдим ли всички останали със същата груба четка, която използваме, за да рисуваме себе си? Ето защо на нашата планета има повече хора, обсебени от опитите да осъдят всеки, който е различен, вместо да се научим да прегръщаме всеки, който споделя нашата земя и да се радваме на нашите различия!
Да се научим да обичаме другите започва с това да обичаме себе си безусловно. Това изглежда е добре пазена тайна, на която никой не ме научи, докато растях. Напротив, от млада възраст ме насърчаваха да се поставям на последно място, че е егоистично да обичам себе си или да поставям себе си на първо място. Всъщност, преди давах толкова много от себе си, без да се грижа за собствените си нужди - станах толкова изтощена, че това започна да се отразява на здравето ми. Продължавайки в тази насока, аз постоянно вярвах, че трябва да работя върху себе си, защото не бях достатъчно добра, каквато трябваше да съм. Така че продължих да работя върху това да бъда „по-добър човек“, по-„обичащ“, „по-духовен“.
И тогава срещнах един мъдър човек, който ме накара да обичам и оценявам безусловно себе си за това коя съм аз - перфектно същество на Вселената, което е достойно и заслужаващо любовта, без да се налага да се доказвам, да се подобрявам или да се променя по никакъв начин.
Разбрах, че съм някой, който има право да изрази уникалността си, защото всички сме ценни същества.
Сега също разбирам, че не е нужно да работя, за да бъда духовен човек. Да бъдем духовни е това, което сме в основата си, независимо дали го осъзнаваме или не. Да бъдеш себе си и да си духовен са едно и също нещо.
След толкова години, в които се поставях на последно място, време е да се обичам. Научих, че това е най-големият подарък, който давам не само на себе си, но и на планетата, защото рисувам другите със същата четка, каквато използвам върху себе си.
Животът ми е много по-радостен и смислен сега и имам много повече любов, която да споделя с другите, отколкото някога преди, което правя безусловно и без да се изтощавам. Но най-важното е, че сега разбирам, че ако не изразя уникалността си, Вселената ще бъде лишена от това, за което аз съм се родила на този свят!
