Преди хората да се появят на земята, таласъмите се събрали, за да направят някаква пакост. Един от тях казал:
- Скоро човеците ще бъдат създадени. Не е справедливо да притежават толкова добродетели и толкова възможности. Трябва да предприемем нещо, за да им попречим да просъществуват. Да ги напълни с пороци и недостатъци. Това ще ги унищожи.
Най-старият от таласъмите казал:
- Предвидено е да притежават пороци и несъвършенства, но това само ще ги направи по-цялостни. Мисля, че трябва да ги лишим от нещо, така че липсата му да ги изправя всеки ден пред ново предизвикателство.
- Колко забавно! - възкликнали всички.
Но един млад и хитър таласъм, застанал в ъгъла, подхвърлил:
- Трябва да ги лишим от нещо важно... Но от какво?
Старият таласъм мислил дълго и накрая отсякъл:
- Сетих се! Ще им отнемем ключа към щастието.
- Прекрасно... Фантастично... Чудесна идея! - извикали таласъмите, докато танцували около казана.
Старият таласъм добавил:
- Въпросът е къде да го скрием, за да не могат да го намерят.
Първият, който се бил изказал, отново взел думата:
- Ще го скрием на върха на най-високата планина в света.
Друг таласъм веднага му възразил:
- Не, спомни си, че са силни и упорити. Някой може да се изкачи на върха и да го намери, а намери ли го един, вече всички ще могат да се изкачат и предизвикателството ще изчезне.
Трети таласъм предложил:
- Тогава да го скрием на дъното на морето.
Четвърти взел думата и възразил:
- Не, спомни си, че са любопитни; някой ден ще построят устройство, с което да слязат на дъното, и няма да е трудно да го намерят.
Третият казал:
- Да го скрием на някоя далечна планета.
Останалите му отвърнали:
- Не, спомни си колко са умни. Някой ден ще построят кораб, с който ще могат да пътуват до други планети, и ще го открият. Един стар таласъм, който дотогава мълчал и слушал внимателно предложенията на останалите, се изправил в средата и казал:
- Знам къде да поставим ключа, за да не го намерят. Трябва да го скрием там, където никога няма да го потърсят.
Всички обърнали учудено погледи към него и в един глас го попитали:
- Къде?
Таласъмът отговорил:
- Ще го скрием в тях самите... много близо до сърцето им...
Разнесли се смехове и одобрителни възгласи. Таласъмите се кикотели:
- Ха-ха-ха!... Толкова ще бъдат заети да го търсят безуспешно навън, без да знаят, че той е бил в тях през цялото време.
Младият таласъм се обадил със скептичен тон:
- Хората копнеят да бъдат щастливи. Рано или късно ще се появи някой достатъчно мъдър, за да открие къде е ключът, и ще каже на всички.
- Може да се случи – отвърнал най-старият таласъм, - но хората по природа са недоверчиви към простите неща. Ако такъв човек се появи и разкрие, че тайната е скрита във всеки един от тях... никой няма да му повярва.
