Растейки мислех, че животът ще стане по-добър. Винаги ми казваха, че ще дойдат по-добри дни, но това е защото научих с времето, че контролирам щастието си. Научих се как да живея.
Научих се как да изразявам благодарност. Разбрах, че веднъж, когато започнеш да оценяваш нещата такива, каквито са, светът привидно става по-добър. Когато спреш да се опитваш да промениш нещата и да се опитваш да контролираш идващото, може да дишаш по-лесно и да спиш по-спокойно. Да бъдеш благодарен означава, че ще намериш повече доброта в света, защото ако не си благодарен, никога няма да бъдеш щастлив с нищо.
Научих се да спра да очаквам нещо да се случи. Разбрах, че е важно да нямаш очаквания и просто да приемаш нещата, които се случват такива, каквито са. Научих се да приемам вместо да съдя.
Научих се как да бъда уязвима. Преди да приема уязвимостта като сила, мислех за нея като за негативно нещо. Свързвах я със слабост, но толкова много бърках. Веднъж, когато си позволиш да бъдеш уязвим и да изразяваш свободно чувствата си, това ви отваря една друга врата към живота. Позволява ви да бъдете в мир със себе си и чувствата си. Да се свързвате с другите на по-дълбоко ниво и да приемате себе си като личност.
Научих се как да бъда оптимист за всичко, дори за моите неуспехи. Понякога е наистина трудно да бъдеш положителен, но дори да не може да бъдете в конкретния момент, помислете за това по-късно. Помислете как ще се чувствате за ситуацията в бъдеще, как тя няма да има значение. Научете се да се освобождавате от нещата, които не може да контролирате и се фокусирайте само върху нещата, които можете. Опитайте се виждате най-доброто във всичко и търсете урока в ситуацията.
Научих се как да приемам конструктивната критика. Вместо да й позволявам да ме разруши затова, че не съм достатъчно добра, се научих как да приемам критиката и да я използвам в моя полза. Понякога все още е нещо, с което се боря, но научих, че ако някой е готов да ви даде обратна връзка, добра или лоша, трябва да бъдете благодарни. Защото повечето хора не се интересуват достатъчно от вас, за да се опитат да ви помогнат.
Научих се да не прекалявам с мисленето. Разбрах, че трябва да спра да се притеснявам за това какво мислят другите за мен и просто да бъда себе си. Научих, че тези, които ще ме обичат, ще го правят заради това, което съм. Че е загуба на време постоянно да се притеснявам.
Научих се как да давам, без да очаквам нищо в замяна. Преди обичах да взимам, ако нещо беше безплатно и мислех, че имам нужда от него. Исках да имам колкото се може повече, но когато получавах всичко, нищо не се променяше. Не се чувствах по-щастлива или по-задоволена, когато имах нови придобивки. Научих през годините, че да взимаш не е задоволяващо, а да даваш. Да даваш е много по-прекрасно, отколкото да получаваш. Колкото повече даваш на другите, толкова по-доволни се чувствате в замяна.
Научих се сама да определям щастието си. Научих се как да намеря баланс в живота си, който ме прави щастлива. Че е важно да съм с отворено съзнание и сърце. Научих се от преживяванията и историите. Научих се от нарушените обещания и разочарования. Научих се и продължавам да го правя. Животът те учи на нещо ново всеки ден, докато си отворен да приемаш неговите уроци.
