Не вярвах, но се оказаха прави. Тази част от приятелите ми, които си бяха направили татуировки преди мен, твърдяха, че след първата ще искаш втора, а след втората ще ти е доста трудно да спреш. Става краста. Харесва ти. Звукът на машинката, подредбата на салона, дори самият процес, колкото и да е страшен за някои, е някак магичен.
Проблемът при тези неща обаче не идва в "омръзването", защото на практика няма как да ти омръзнат. Трябва да си адски непостоянен и претенциозен, за да ти омръзне татуировката, особено ако е на място, което почти не виждаш. Проблемът не е и в остаряването, защото, хайде моля ви се, представете си колко много ще ви се кефят внуците и техните приятелчета? Вие ще сте най-яките баби и дядовци в махалата. Проблемът идва в мненията – искани или не. "Как ще си намериш свястна работа?"; "Кой ще те хареса такава/такъв?"; "Какви деца ще гледаш и как ще ги възпитаваш, като правиш такива неща?".
Тези въпроси са едни от основните, които се изливат, но сами по себе си са крайно неадекватни. Как ще си намеря работа? Като за начало ще е хубаво проблемът да не се търси в мен и в хората с татуировки, а в тези работодатели, които пренебрегват професионалните качества на един човек, в името на табу толкова остаряло, че чак хванало паяжини и етикети, толкова изтъркани, че чак прозрачни.
Кой ще те хареса такъв/ такава? Всеки който има вкус, естествено. Шегата настрана, проблемът отново не опира до моята татуировка. Проблемът опира до едно човешко същество, което не вижда друго човешко същество, същото като себе си, а обвивка. А кой по дяволите си търси такъв човек?
И любимият ми въпрос – Как ще гледам деца с ТОВА и как ще ги възпитавам? Като за начало ще ги науча да не съдят хората, заради личните им избори, които нито пречат нито влизат в работата на другите. Ще ги науча да обичат и оценяват, да преценяват и да мислят с главите си. Да творят и да цъфтят така, както на тях им харесва, без да се месят и пречат на другите разбира се. Да бъдат себе си и да не слушат плоските забележки, които макар и да съм сигурна, че няма да оцелеят още дълго време, все пак ще ги има и все пак ще им тежат. Ще ги науча, че хората са просто хора и всеки има право на избор как да бъде. И както на нас няма да ни пречи вашият начин на живот, така препоръчваме и вие да не се бъркате в нашия. Всички сме хора и всеки избор заслужава уважение. Време е да се научим на това веднъж завинаги.
