Бях там, където си сега. Бях толкова изморена емоционално, че стигнах до това състояние - бях съсипана. Изгубих страстта към живота. Изгубих способността да чувствам радост или болка. Станах сянка на лъчезарното момиче, което някога бях.
Продължавах да се питам: "Как попаднах тук?", "Как станах някой, когото вече не познавам?", "Как се озовах с тази уморена душа вътре в себе си?" Не знаех и не можех да си отговоря на всеки от тези въпроси. В крайна сметка стигнах до извода, че аз съм момиче с уморена душа, което даваше толкова много от себе си на другите, че останах празна отвътре.
Чувстваш се по същия начин, нали?
Ти, момиче с уморена душа, което забравя да поставя себе си на първо място. Което пренебрегва факта, че понякога се нуждае от време за себе си. Никога не ти минава през ума, че ти трябва време, за да се презаредиш и да запълниш силите си. Че понякога е добре да казваш "не", когато не искаш да правиш определени неща. Че понякога трябва да се поглезиш и да се отпуснеш.
В крайна сметка си момиче с уморена душа, като даваш прекалено много на онези, които го приемат за даденост. Даваш цялото си сърце на някой, който не е достоен за теб и твоето време.
Самотата те обзема. Продължаваш да повтаряш на себе си, че някой ден всичко ще е наред и че някой ще те оцени за това коя си. Някой ще може да възвърне всичко. Някой ще върне цялата любов, която си дала.
КАК ДА ПРОМЕНИТЕ ОТНОШЕНИЕТО СИ, АКО НЕ МОЖЕ ДА ПРОМЕНИТЕ СИТУАЦИЯТА
Проблемът е, че се чувстваш уморена заради цялото това чакане. Нямаш сила да се усмихнеш. Нищо не чувстваш. Без сълзи. Без болка. Няма щастие.
Знам, защото и аз го чувствах. Имах чувството, че гледам живота си от разстояние, неспособна да го изживея. В един момент дори си помислих, че никога няма да напусна това състояние. Бях загубена кауза, докато не реших да излекувам тази уморена моя душа.
Знаех, че няма да е лесно да изляза от това състояние, в което се намирах. Но реших да поработя. Този път бях решена да стана от това легло, да се усмихна на света и да започна да се грижа за себе си. Защото аз го заслужавах! Ти също го заслужаваш, помни!
