Безценното умение да подредим заобикалящите ни неща така, че да отделяме по-малко време на рутинното и да ни остават повече свободни часове за вдъхновяващите, успокояващи и приятни неща в живота е разгледано подробно в книгата "Организираният ум“ (ИК "Изток-Запад“) на невроучения Даниъл Дж. Левитин.
Вземането на решения е трудно, защото само по себе природата му включва несигурност. Ако нямаше несигурност, решенията биха били лесни. Несигурността съществува, защото не знаем нищо за бъдещето, нямаме представа дали взетото решение ще доведе до най-добрия възможен резултат. Когнитивната наука ни е научила, че да разчитаме на инстинкта или интуицията си често води до лоши решения особено в случаите, когато е достъпна статистическа информация. Инстинктите ни и мозъците ни не са еволюирали да се справят с вероятностно мислене.
Представете си една четирийсетгодишна жена, която обмисля да забременее. Прочита, че сравнено с някоя по-млада жена при нея вероятността е пет пъти по-висока да има дете с определен вроден дефект. На пръв поглед това изглежда като неприемлив риск. От нея се иска да опълчи силното си емоционално желание за деца срещу интелектуалните данни на статистиките. Способна ли е ерудицията на статистиките да прекрачи тази пропаст и да я отведе до вярното решение, онова, което би ѝ дало най-щастливия живот?
Част от това да поддържаме организиран ум и организиран живот изисква да взимаме най-добрите възможни решения. Лошите решения изцеждат силите и енергията ни, а да не споменавам за времето, което може да се наложи да вложим, за да ги преразглеждаме, когато нещата се объркат. Заетите хора, вземащи много решения с висок залог, имат навика да ги разделят на категории, като прилагат сортиране, сходно с онова, което предложих в трета глава за създаване на списъци и разпределянето им.
1. Решения, които можете да вземете незабавно, защото отговорът е очевиден.
2. Решения, с които можете да упълномощите друг с повече време или опит от вашите.
3. Решения, за които разполагате с цялата значима информация, но за които ви е нужно време да обработите и възприемете информацията. Съдиите често постъпват така при трудни случаи. Не че нямат информацията – просто искат да размишляват върху нея, да я разгледат от различни ъгли и да възприемат общата картина. В тези случаи е хубаво да определите краен срок.
4. Решения, за които ви е нужна повече информация. На този етап или инструктирайте помощник, който да се сдобие с тази информация, или оставете бележка сами на себе си, че вие трябва да я съберете. И в двата случая е добре да определите краен срок, дори той да е съвсем условен, за да зачеркнете това от списъка си в някакъв момент.
