Мразя всички съществуващи клишета за прошката.
Знам всяка поговорка, всеки съвет, всяко общоприето мнение, защото се опитах да намеря отговори в книгите. Прочетох всички публикации в блог за изкуството да се отървем от гнява. Прочетох цитати на Буда и ги запомних - и никой от тях не проработи. Знам, че разстоянието между „решението за прошка“ и истинското чувство за мир може да бъде неудържимо. Знам това.
Прошката е много трудна за онези от нас, които копнеят за справедливост. Самата мисъл, че някой остава ненаказан след всичко, което е направил, боли. Искаме да изравним резултата. Искаме те да изпитат същото, което изпитахме и ние.
Прошката изглежда е предателство към себе си. Не искате да се отказвате в битката за справедливост. Гневът изгаря във вас и ви трови със собствена отрова. Знаете това, но все още не можете да пуснете ситуацията. Гневът става част от вас - като сърцето, мозъка или белите дробове. Познавам това чувство. Знам какво е усещането, когато яростта в кръвта бие толкова силно, по-силно от пулса ти.
Но ето какво трябва да запомните за гнева: това е инструментална емоция. Ядосваме се, защото искаме справедливост. Защото мислим, че ще бъде от полза. Защото вярваме: колкото сме по-ядосани, толкова повече промени можем да направим. Гневът не разбира, че миналото вече е приключило и щетите вече са нанесени. Той казва, че отмъщението ще оправи всичко.
Когато всичко кипи във вас, прошката изглежда невъзможна. Бихме искали да простим, защото с ума си разбираме, че това е здравословен избор. Искаме мир, мир, който предлага прошка. Искаме освобождение. Искаме това кипене в мозъка да спре, но няма какво да направим.
Защото никой не ни каза главното за прошката: тя няма да поправи нищо. Тя да отмени болката, с която сте живели, и няма да ви осигури мигновено спокойствие. Търсенето на вътрешен мир е дълъг и труден път. Прошката е просто нещо, което ще ви позволи да избегнете много нежелани емоции.
Прошката означава да поемете лична отговорност - не за унищожение, а за възстановяване. Това е решение за възстановяване на мира.
Просто приемате, че хората са оставили отпечатък върху вас и сега трябва да живеете с това. Ще започнете да лекувате раните, независимо дали остават белезите. Това е решение да живеете с белезите си.
Прошката не означава, че се отказвате. Да простите значи, че сте готови да съберете сили и да продължите напред.
Прошката не е триумф на несправедливостта. Става въпрос за създаване на собствена справедливост, собствена карма и съдба. Прошката е разбирането, че вашите белези няма да определят бъдещето ви.
