Ако някога ви мине през ума, че след 40 животът свършва, веднага си го избийте от главата. Ако някой се опитва да ви пробутва клишето, че след 40 жената е незабележима, просто го подминете. И си спомнете този прекрасен текст.
Момичетата на 40 – какви момичета са само! Те са раними и даже беззащитни. Те са наивни и доверчиви, почти като на 13. Те отдавна са забравили недодяланата романтика на 15-годишните и активния ентусиазъм на 25-годишните.
Те преживяха много.
После примижаха.
После отвориха очи.
И видяха нов свят, ново Аз, нов живот.
Те отново вярват в доброто, защото лошото вече им се е случило. Те са оцелели точно затова – за да повярват отново в най-доброто. Те получават най-доброто, защото са способни да го видят там, където другите не го виждат. Те имат остър поглед, чувствителен слух и нежни ръце. Затова най-доброто се е вкопчило в тях...
Те са красиви. Не, те не са симпатични. Те са възхитително красиви. Защото те са приели, че техните крака, гърди, носове... са точно такива. И те са се научили да ги обичат толкова, че всеки може да се влюби в тях.
Те знаят тайната... Те вече са се преситили от шегите за „милиони", „кариера", „успех" и "социален статус". Те знаят много добре кое е важното и то съвсем не е това, което показват по телевизията и за което говорят на курсове и семинари. Те знаят, че важното е самият живот – неговият вкус, цвят, ритъм и аромат. Умението да се наслаждаваш и радваш на всеки ден.
Те не използват шлифовани фрази и техники за съблазняване. Те нямат готов комплект дрехи за излизане. Те са престанали да бъдат в позиция на "активно търсене". Те са открили това, което им е било необходимо през всичките години – себе си, истинското "аз". И сега, точно такива, истински, те са много по-интересни за всички околни. А за достойните мъже – още повече.
Те отново могат да хлипат силно и да се смеят развълнувано. Те вече са захвърлили бронежилетката на социалното приличие, изискванията, забраните и позволенията. Те ненавиждат времето, когато е трябвало да стоят изправени независимо какво се е случило, когато е трябвало да се усмихват, дори и да им се плаче и да кимат, когато им се е искало да изкрещят. Писнало им е "да се държат в ръце". Те са отворили широко ръцете си и са пуснали на свобода една нова, чувствена и истинска жена...
Те живеят както и дишат – ту бурно, ту тихичко, ту нежно и едва чуто, ту припряно и безразсъдно... Те дишат в ритъма на живота и живеят в ритъма на диханието. Най-после те успяват да живеят заедно с живота.
Те са ужасно любопитни. След като минаха през "Всичко ми е ясно!", сега те гледат с отворени очи: "Ей, момичета, колко интересни неща има наоколо!". Те танцуват, рисуват, пътешестват, покоряват планини... Те творят живота отново и нанизват на него нови мъниста. И всичко им се получава.
Те са всичко друго, но не и лелки. Те носят по-дълги поли, просто защото е красиво. Носят и къси поли. И дънки. И всякакви бижута. Само че са захвърлили скъпите маркови бижута някъде в гардероба, защото вече не им е важно да доказват, че "имат диаманти". Важно им е това, което им харесва. И което е красиво, женствено и топло.
Те вече не броят калории. Защото любовта, интересите, движението, вдъхновението и безразсъдството, с които е пълен новият им живот, са много по-добри от фитнес-залите и кабинетите на пластичните хирурзи. И точно затова са толкова красиви.
Те са захвърлили надалече и задълго всички мотивационни лекции и правила за тайм мениджмънт. Те знаят цената на всяка минута. Те просто успяват и никога не закъсняват, защото за никъде не бързат.
Те просто живеят. И много добре знаят, че най-интересното тепърва предстои.
