Как обичам тишината на ранните утрини, когато останалият свят още не се е събудил. Заслушвали ли сте се в нежното тананикане на надеждата, което живее сред дърветата и пътува бързо с вятъра? В такива сутрини всичко изглежда възможно. „Днес е денят“ интуицията казва. И още преди да сте отпили от кафето си, вече сте заредени с мечти и амбиция.
Как обичам тези сутрини, които се движат като меласа и ни потапят в благодарност. Усмихвате се на себе си в огледалото, сякаш знаете тайната на Вселената. В утринната тишина намирате така желаното ново начало, което е било скрито от бури и дъждове твърде много пъти.
Как обичам тези сутрини, когато се чувствам, сякаш останалият свят чака да реша коя искам да бъда днес. Има енергия, която пулсира заради неограничени възможности, които чакат да бъдат намерени. С всяка стъпка, която предприемам, безшумно стъпвам в своята власт. Днес е денят, в който избрах да бъда най-добрата версия на себе си и да изтрия съмненията, с които деля леглото всяка нощ.
Как обичам тези сутрини, когато мечтите се чувстват толкова по-достъпни от преди. В тишината на тези сутрини можете да получите прошка от вътрешното си дете и подкрепа от човека, който сте сега. В безмълвните пространства на зората вие разгадавате човека, когото сте били през цялото време.
Как обичам тези сутрини, когато трябва да реша остатъка от живота си, в компанията на ароматна чаша кафе. Защото за мен всяка сутрин е ново начало. А ти това ли търсиш?
