Силните жени не осъзнават колко силни са наистина, докато не мине известно време и докато не успеят да погледнат живота си от дистанцията на времето.
Силните жени често се самоопределят като слаби. Те мислят, че нещо не е наред с тях, защото имат саморазрушителни мисли, изплакват си очите вечер и се чудят дали могат да преживеят и следващия ден, който животът им е отредил. Най-лесно им е да се съмняват - дали имат необходимото, за да преодолеят това предизвикателство, дали могат да преживеят тази болка или ще се чувстват така завинаги.
В момента не могат да видят светлината, която идва през пукнатините на душата им. Може да загубят вяра в себе си. Може да загубят и надежда в бъдещето си. Нямат представа какво ще им предложи то, така че нямат представа дали ще могат да се справят с това, което идва. Имат милион различни въпроси, но не получават никакви отговори.
В момента най-лесно им е да пренебрегнат силата си. Не се чувстват силни, когато оцелеят още двадесет и четири часа. Не се чувстват силни, ако се дистанцират от ситуацията. Не се чувстват силни, защото емоциите им карат ума да се лута в милион различни посоки. Те са прекалено заети да преживяват болката си, за да видят ясно ситуацията и колко силни са всъщност.
В момента сигурно си мислите, че не сте нищо специално. Но когато погледнете назад към всички премеждия, които сте срещнали по пътя си, ще се гордеете със себе си с това колко сте постигнали. Ще бъдете впечатлени от моментите, в които сте били на косъм да се откажете, но сте решили да продължите и да вярвате. Когато погледнете назад към всичко, през което сте преминали, ще можете да видите колко силни сте били всъщност.
И ако все още не сте успели да достигнете до това място, ако все още сте в средата на ада, трябва да помните, че сте по-силни, отколкото вярвате. Можете да направите това. Можете да преминете през тази болка, тази загуба, тази борба в себе си. Бяхте достатъчно силни, за да минете през вчера, въпреки че беше трудно и сте достатъчно силни, за да преживеете и днес.
