... харесва ми това, че съм различна. Косата ми никога не е идеално права, винаги забравям да си сложа гланц, а слънчевите ми очила са малко надраскани.
Обожавам шоколад. Никога не мога да му устоя, но не броя калории, не пазя диети и за това му се наслаждавам без да съжалявам.
Смея се високо. Обичам силно. Давам всичко и отсреща взимат всичко... без да ми дадат нищичко в замяна. Но аз няма да се променя. Обичам да се раздавам, да се усмихвам без причина и да помахвам на непознати.
Умея да правя палачинки, но не и мусака. Не се задържам много в кухнята, но си имам собствен стил на готвене.
Разсеяна съм. Забравям си всичко навсякъде, изпускам срокове и съм много разпиляна.
Не знам коя е столицата на Мароко или коя година някоя принцеса е станала кралица. Дори не знам дали така стават нещата, но пък знам много за книгите.
Обичам да чета. Купища книги. Купища истории. Харесва ми да си представям, че съм героинята от книгите, която се влюбва лудо в непознат и историята им никога не приключва с последната глава на книгата.
МЕЧТАЯ ДА СЕ ОЖЕНЯ. Въпреки, че не го признавам, искам класическа сватба - с бяла рокля, много светлинки, голяма торта и всички роднини.
Но първо... мечтая да се влюбя. За да му правя палачинки, докато той оправя разпиляната ми коса. Да му дам всичко и той да даде всичко за мен. Да няма нищо против да съм различна, дори да го смята за вълшебство.
Искам да му се усмихвам сутрин, да забравям за срещите ни, да закъснявам, а той пак да ме чака усмихнат и да разбира, че просто съм такава.
Но до тогава... ще си остана изцяло НЕсъвършена - ще си ходя с кецове, ще бъркам столици, години... ще смятам на пръсти и никога няма да се науча къде стоят вилиците и ножовете, когато продреждам масата за гости.
Но това ме прави момичето, което съм... и никога няма да се откажа от него!