Получавали ли сте някога съвет, който, макар и добронамерен, рядко се оказва полезен? Днес ще обърнем внимание на някои от онези клиширани бисери на мъдростта, които са адски дразнещи.
1. ”Ако обичаш това, което правиш, няма да ти се наложи да работиш и ден през живота си”
Всички, които са извадили късмет с готина работа, със сигурност са невероятни благодарни за възможността да правят точно това, което обичат. Но истината е, че колкото повече обичаш работата си, толкова повече работиш, защото не го усещаш като тежест. Но в един момент си даваш сметка, че макар за теб да не е проблем, хората около теб страдат.
2. „Нямаш втори шанс да направиш първо впечатление”
Това може да е вярно от техническа гледна точка, но пък имаме първа възможност да направим второ впечатление. Нали така? Понякога обаче се случва нещо вълшебно, когато опознаем човек и го видим повече от веднъж. Можем да осъзнаем, че сме преценили погрешно.
20 БРУТАЛНИ УРОКА, КОИТО НАУЧИХМЕ ОТ ПАНДЕМИЯТА
3. „Рано пиле, рано пее”
Ставали сме рано. Можем да потвърдим, че нито песента е по-сладка, нито сме намерили по-готин червей за закуска. Или може би просто не сме ставали достатъчно рано. Ако говорим за 3-4 сутринта, вероятно никога няма да разберем.
4. „Всичко се случва с причина”
Този съвет често идва в много труден житейски момент. Често се казва, че може би никога няма да разберем причината, докато съществуваме на тази земя. Когато погледнем назад, понякога можем да разберем защо сме се озовали там, където сме стигнали. Но можем ли просто да спрем да използваме това във връзка с всякакъв вид трагедия?
5. „Ще намериш любов, когато най-малко очакваш”
Някои хора намират любовта на живота си в хранителния магазин, когато не търсят нищо, освен галон мляко. Но реалността е, че ако приемете този съвет твърде буквално, може да се окажете седнали на дивана с ръка, заровена в чипса и да чакате този специален човек просто да се материализира във вашия хол.
6. „Времето лекува всички рани”
Това често се казва на хора, които губят някого. Има някои празнини, които никога не могат да бъдат запълнени и някои рани, които никога не могат да бъдат излекувани. Мъката не е линеен процес. С течение на времето болката може да притъпи, но без предупреждение можем да бъдем хвърлени обратно в морето на скръб и отчаяние.
