"Не отне много време да разбера, че не искам да следвам този човек. Той беше облечен подобаващо, имаше голямо семейство, беше изградил солиден бизнес, но след като имах възможността да видя как си взаимодейства с околните и как се отнася със служителите си, разбрах, че той не е истински лидер. Това пише в своя статия, публикувана в LinkedIn, Джон Ийдс.
Определението на Питър Браунинг за лидерство гласи: „Способността да предизвикаш желанието на другите за сътрудничество за устойчив период от време“. Какви точно са хората, които биха отговорили на това определение, не знаем със сигурност, но Ийдс посочва 4 типа, които никога няма да бъдат истински лидери. Ето кои са те.
1. Професионалистът, на когото му липсва страст. Той нито обича, нито мрази работата си. За него това е просто работа, която плаща сметките. В повечето случаи тези хора са склонни да се ръководят от концепцията за наполовина празната чаша и да се възприемат като жертви. Рядко, ако изобщо решат да помогнат на някого, това винаги е свързано с някаква лична полза, която могат да извлекат от ситуацията. Докато великите лидери са свързани с нещо по-голямо от себе си, те винаги правят това, което трябва да се направи, защото тяхната вътрешна страст и мотивация им го диктува. Това е нещото, което посредствените мениджъри никога няма да разберат и което ще им попречи да увлекат и други хора в дейността си.
2. Типът "Искам го веднага“. Живеем в свят, който ни подтиква да търсим незабавно удовлетворение. Но хората, които се поддават на това изкушение, накрая остават вечно недоволни. Те искат всичко веднага - например започват диета и търсят резултати на третия ден, а когато нямат желаните успях, това води до силна фрустрация. Множество изследвания показват, че по-търпеливите хора, които успяват да отложат момента на удовлетворението, получават много по-добри резултати в дългосрочен план. Обикновено те са тези, които си стоят тихо в ъгъла на офиса, но знаят, че големият успех изисква жертви.
3. Влюбеният в парите. За него няма нищо по-свято на този свят от парите. Такива хора няма как да станат добри лидери, защото тяхната единствена комуникация е само и единствено с финансите. Те непрекъснато пресмятат собствената си нетна стойност, мислят за околните като за източник на печалба, смятат приходите и т.н., защото за тях достатъчното никога не е достатъчно. Те са обсебени от мисълта, че някой някъде изкарва повече пари от тях. Проблемът е, че подобен тип хора, винаги се фокусират върху краткосрочни цели, което води до един цикъл от непрекъснати възходи и падения.
4. Самодостатъчният. Всички познаваме поне един такъв човек, който смята, че няма нужда от ничия помощ и само той знае кой е правилният начин да се направят нещата. Неговото мото е “Ако искаш нещо да бъде свършено както трябва, направи го сам“. За съжаление, това е обратното на определението за лидерство. От всички типове, неподходящи за водачи, този е най-тежкият случай, защото подобен характер не се променя".
