Хората непрекъснато се опитват да ни въздействат, да ни казват какво да правим, а ние си затваряме ушите от страх да не ни убедят. В редките случаи, когато не постъпваме така, непременно сме влюбени. Тогава сме като в плен на магия. Съзнанието ни, в което обикновено има място само за собствените ни мисли, изведнъж се изпълва с мисли за обичания човек. Завладяват ни емоции, губим способността си да разсъждаваме трезво, правим глупости, които и през ум не биха ни минали при други обстоятелства. И ако всичко това продължи твърде дълго, нещо в нас отстъпва, ние ставаме подвластни на волята на любимия или на любимата и на желанието си да ги притежаваме.
Съблазнителите разбират по-добре от другите хора гигантската мощ, заложена в тези моменти на капитулация. Те анализират всичко, което става с влюбения човек, изучават психологическите компоненти на процеса: какво стимулира въображението, как става магията. По инстинкт и с опита си те овладяват изкуството да карат хората да се влюбват. За великите съблазнители не е тайна, че много по-голяма е ползата от породената любов, отколкото от събудената сласт. Влюбеният човек е чувствен, податлив и лесно може да бъде подведен. (Думата „съблазняване“ – seduction в романските езици – произлиза от латинската дума за „подвеждам, заблуждавам“.) Обзет от сласт, човек трудно се поддава на манипулиране и задоволи ли страстта си, лесно ще ви напусне. Съблазнителите не бързат, а дълго време омайват и тъкат нишките на любовта, така че като се стигне до секс, жертвата е готова на робско подчинение. Пътят към всяко съблазняване минава през очароването и влюбването. За да съблазниш някого – сексуално, обществено или политически, трябва най-напред да го очароваш и да го накараш да се влюби. Влюбеният човек лесно се предава.
Безсмислено е да се опълчваме срещу тази сила, да си въобразяваме, че тя не ни интересува или че е нещо грозно и лошо. Колкото по-силно се опитвате да противостоите на съблазняването, дори и само като идея или форма на власт, толкова по-неустоимо ще чувствате очарованието му. Причината е съвсем проста: повечето хора познават силата, която добиваме, щом някой се влюби в нас. Нашите действия, жестове, всичко, което казваме, има само положителен ефект върху влюбения човек. Дори и да не разбираме напълно какво чак толкова сме сторили, усещането, че притежаваме някаква сила, е направо замайващо. То ни дава увереност, която ни прави още по-съблазнителни. Можем да изпитаме това и в социално, и в работно обкръжение: когато някой ден сме в приповдигнато настроение, околните са особено отзивчиви и очаровани от нас. Тези моменти на власт над другите бързо отлитат, но в спомените ни остава силен отзвук. И ние искаме да си ги върнем. Съблазнителният зов на сирените има неустоима мощ, а в съвременния свят нищо не дава повече сила от способността да съблазняваш.
Притежаването на тази сила не изисква пълно преобразяване на характера или някакво физическо подобрение на външния вид. Съблазняването е игра на психологията, а не на красотата, и всеки човек е способен да овладее до съвършенство тази игра. Необходимо е само да погледне на света по различен начин през очите на съблазнителя.
Съблазнителите не са егоцентрични. Вниманието им е насочено навън, а не навътре. Щом срещнат някого, първият им ход е да се вмъкнат под кожата на другия човек и да видят света през неговите очи. Егоцентричността е признак на несигурност, а тя е противопоказна на съблазняването. Всеки носи в себе си малко несигурност, но съблазнителите успяват да я преодолеят и като се потопят в заобикалящия ги свят, намират лек за своите моменти на неувереност. Това повдига духа им и всеки иска да е около тях. Като влизат под кожата на другите и си представят как биха се чувствали на тяхно място, съблазнителите събират важна информация, узнават какво вълнува човека отсреща и какво би го накарало да загуби способността си да мисли трезво, та да попадне в капан.
Съблазнителите се смятат за доставчици на удоволствия. Докато сме деца, животът на всеки от нас протича между играта и удоволствията. Възрастните често имат чувство, че са изгонени от този рай и че са обременени с отговорности. Съблазнителите знаят, че хората копнеят за удоволствие и никога не го получават достатъчно от приятели и любими хора, а сами не могат да си го осигурят. Затова не биха устояли на човек, който влезе в живота им и им предложи приключения и романтично преживяване.
За съблазнителя целият живот е театър и всички хора са актьори. Повечето от нас живеят с усещането, че ролята им в живота е ограничена, и това ги кара да се чувстват нещастни. Съблазнителите са способни да се превъплъщават във всекиго и да играят много роли. Това им доставя удоволствие. Тази свобода, лекотата на духа и тялото са тайната на тяхната привлекателност.
* Откъс от книгата "Изкуството да съблазняваш".
