Измина почти година, откакто разби сърцето ми. Бавно събирах парчетата от земята и сега честно мога да кажа, че сърцето ми е в последните си етапи на лечебния процес.
Казват, че е трудно, когато някой напусне живота ти, но не ти казват колко зле е всъщност. Можеш да слушаш съвети и истории, които разказват как всичко ще си дойде на мястото, но никой не ти казват кога точно ще намериш себе си отново. Трудно да продължиш напред с живота си, когато се чувстваш в застой, сякаш някой е дръпнал килимчето под краката ти.
Отне ми почти година да се върна към себе си. Година, в която плаках твърде много, пих твърде много и излизах с момчета с доверчиви очи и хитри усмивки. И имам да кажа толкова много за всичко, което загубих и спечелих, след като ти си тръгна.
Загубих твърде много ценни часове сън, защото тъмнината беше всичко, което ме задържаше, когато се разпадах. Загубих и самоличността си, защото твърде много време бях единствено "твоята половинка".
След като си тръгна, загубих честността си. Лъжите се превърнаха в основен метод за оцеляване пред близки и приятели. Загубих морала си за кратък период от време, в който преминавах през момчетата по-бързо от банкова транзакция. Загубих контрол над живота си.
След като си тръгна, загубих всичко. Или поне така се чувствах известно време. Няма да те лъжа – ти ме счупи, нарани и срина със земята. Някои парчета от сърцето ми все още липсват и може да не се върнат при мен. Но моята история все още не е приключила. Защото един ден в огледалото видях нов човек, който ме следеше зорко. Не този с маската, а някой, който се е научил как да даде истинска усмивка на света.
След като си тръгна, спечелих сила. Силата да стана от леглото, вместо да го оставя да ме задуши. Силата да изляза навън и да усетя слънцето върху лицето си, след като твърде дълго живях в сенките.
След като си тръгна, спечелих приятели. Някои са били тук от край време, но най-накрая отделих време да оценя тяхното присъствие, а други срещнах, докато се лутах в тъмнината. Никога няма да успея да напиша достатъчно думи, за да изразя колко съм благодарна за всеки един човек, стар и нов, който влезе в живота ми през тази година.
След като си тръгна, намерих яснота. В началото всичко беше прекалено мъгливо, но след това започна да придобива смисъл. И отсега нататък виждам само ясно небе пред себе си.
След като си тръгна, получих прошка. От майка ми, от всички хора, които съм наранила и пренебрегнала по време на нашата връзка.
След като си тръгна, спечелих увереност. Увереността да се погледна в огледало и да харесам човека, който ме гледа оттам. Увереността да говоря честно за нещата, които са ме наранили. Увереността да изляза от зоната си на комфорт и да направя много неща за първи път.
След като си тръгна, спечелих независимост. Защото разбрах, че не е нужно да бъда с някой, за да съм щастлива, когато всичко, което ми трябва, е да се науча да бъда в мир със себе си.
Виждаш ли, преживях доста през цялата минала година. Но имаше моменти, в които не вярвах, че ще постигна всичко това. И ми отне много, за да изляза от тъмнината само с няколко белега. Но ти благодаря, защото заради теб разбрах колко много красота се крие в живота!
