Тормозът има много измерения. Той може да бъде на работното място, където ни "малтретират" емоционално, психически и дори физически. Може да се срещне сред обкръжението ни, където близки се отнасят ужасно с нас. Най-вече тормозът е там, където най-малко го очакваме – в нашия дом.
"Той ме обича, просто е нервен" – най-често срещата фраза, произнасяна от жени, жертви на някакъв вид насилие. Жертви на мъжете, които обичат и на тези, на които са се доверили.
Не, тормозът не е флирт, нито е обич. Той е проява на насилие, което показва слабост в партньора, неспособен да постигне собствените си желания, нанасяйки насилие над половинката си в знак на компенсация.
Обикновено тормозът започва бавно. Лек шамар, груба дума, малка кавга. След това следва извинение и дълъг период на затишие, докато отново не се повтори, само че този път по-силно. Жертвите на домашно насилие, а и не само, много трудно осъзнават, че са жертви. Предполагат, че това е нещо нормално, което се случва на всеки и никой не е застрахован. Не е така. Тормозът не е нормално явление и не бива да се среща често. Той е проява на слабост и агресия, които могат да имат пагубни последствия.
Според различни неправителствени организации, в последните години, особено в България, домашното насилие се е увеличило. Случаите, завършващи със смърт над жената, вече са над 20. Жени, които някои е обичал и които са вярвали, че всичко ще се промени. Жени, искащи помощ, но неможещи да я получат от никой.
Помощ има. Първата стъпка е осъзнаването на проблема. Дори само един единствен повод за тормоз може да бъде предупредителен знак за агресивно поведение в партньора. Той не бива да се подценява. Жените трябва да разберат, че агресията и яростта не се лекуват. Те са патологично явление, което не търпи промяна. Единственото решение е бягството – от човека, който ви наранява, от този, който може да ви убие.
Втората стъпка е търсенето на подкрепа. Тя може да бъде открита в близки и познати, но и в напълно непознати хора. Различни служби организират семинари за превенция на домашното насилие, дори има телефон на жертви от подобен тип посегателство. Бягството, за което всички казват, че не е решение, в този случай е най-добрият избор. Защото тук въпросът е на живот и смърт.
Третата стъпка е прошката. Не, не на този, който ви е наранил. Прошка към вас, че сте го допуснали, че не сте си отишли по-рано, че сте очаквали промяната.
